Atanas Slavov

“– Тя казва, че си добро момче, но дефективно – рече Нюра.
– Коя е тя?
– Лида, библиотекарката. Тя още пее в хора. На фабриката. Ти бил ли си с жена?
– Как да съм бил?
– В леглото с жена бил ли си?
– Колко пъти – каза Сапожников. – Защо?
– Значи, не си бил – каза Нюра. – Утре аз съм нощна смяна, ела. Ще кажа на Лида да дойде да те нахрани.
– Нюра... Нюра?... Какво те прихваща?
– Че какво? Мене поне недей да лъжеш. Да не би да съм ти чужда? Утре, не дай боже, ще те убият и няма да знаеш нищо!
Откровен човек беше Нюра.”
― Михаил Анчаров, Самшитовый лес

“Щастието постигаш или сам, или ти го подаряват. Но причината за него лежи извън тебе. А блаженството е вътре в тебе. То е празник, който е винаги с теб, но трябва да го откриеш. Тогава ти плаваш като риба, усещаш го целият и нищо не преследваш. И чувстваш трепета на сливането със света и бавното освобождаване на душата ти от затлачването ѝ с онова, което е чуждо на природата ти. Когато си щастлив, някаква верига те свързва с онова, което те е направило щастлив, и страдаш, щом тя се скъса. А блаженството е нещо, което те свързва към света с хиляди нишки, и докато е здрава поне една от тях, ти можеш да изпитваш блаженство. Целият. А не само онази част от теб, която чрез тази нишка те свързва със света. От известните днес механизми то прилича най-вече на холографията, където във всяка точка на картината е изобразена цялата картина.”
― Михаил Анчаров, Самшитовый лес

“Защо се пишат книги, стихове, музика, рисуват се картини?
(...)
Защото дълбоко в душата си всеки поет таи надежда да повлияе на света.
Той, естествено, разбира, че никоя книга не е превъзпитала един кучи син. Кучите синове, кой знае защо, не се превъзпитават. Било защото не четат полезните за тях книги, било защото тези книги още повече ги озлобяват. Било пък защото влиянието на книгата е толкова незначително, че угасва веднага след прочитането ѝ. И все пак онези, на които им се иска да променят света, вършат постоянно своята свята работа, защото искат света да стане като майчина длан. Защо е тъй неунищожимо желанието за такава работа?
Освен работата на всички, освен времето, което всичко промива и филтрира, съществува и индивидуалната надежда. Тя е в следното. Никой не може да гарантира, че неговата дума няма да се окаже решаваща, когато дойде нуждата от едно последно докосване, от една последна перушинка върху везните, които ще накарат родът човешки да възкръсне.”
― Михаил Анчаров, Самшитовый лес

“Ние, Присковци, ние помним и събития малки, за царете незначителни, защото от малки капки е безкрайният океан и царският хълм е осеян с мнозина безименни.”
― Михаил Анчаров, Самшитовый лес