Atanas Slavov

“Защо се пишат книги, стихове, музика, рисуват се картини?
(...)
Защото дълбоко в душата си всеки поет таи надежда да повлияе на света.
Той, естествено, разбира, че никоя книга не е превъзпитала един кучи син. Кучите синове, кой знае защо, не се превъзпитават. Било защото не четат полезните за тях книги, било защото тези книги още повече ги озлобяват. Било пък защото влиянието на книгата е толкова незначително, че угасва веднага след прочитането ѝ. И все пак онези, на които им се иска да променят света, вършат постоянно своята свята работа, защото искат света да стане като майчина длан. Защо е тъй неунищожимо желанието за такава работа?
Освен работата на всички, освен времето, което всичко промива и филтрира, съществува и индивидуалната надежда. Тя е в следното. Никой не може да гарантира, че неговата дума няма да се окаже решаваща, когато дойде нуждата от едно последно докосване, от една последна перушинка върху везните, които ще накарат родът човешки да възкръсне.”
― Михаил Анчаров, Самшитовый лес

“– И все пак, ако си представим, че всяка елементарна частица е вихър от по-фина материя, да речем материята на времето...
– Какво?
– Не му пречете – обади се Филидоров.
– Тогава нищо противоречиво няма да има в това, че при сблъсъка на две частици се раждат пет нови, по-големи по размери от първите две... но в никакъв случай техни отломки.
– Щуротия! – не се сдържа Филидоров.
– Какво пък има тук неясно? – продължаваше с магарешка упоритост Сапожников. – Сблъсъкът на двете частици предизвиква раздвижване на материята, от която те самите се състоят... Два вихъра раждат пет по-големи... Какво неясно има тук? Обикновена лавина... Резонанс... детонация... Освобождаване на скритите резерви. Времето – каза Сапожников. – Материята на времето. Единствената материя, в която всички процеси протичат в една посока. Несиметрична материя... Но и нейната несиметричност е само привидна. Тъй и като тя се увива около себе си... Всеки поток е част от една навивка.
Филидоров дълго мълча.
– Тогава става ясно и онова явление, при което една частица преминава, тъй да се каже, през друга – рече Сапожников. – Просто неподходящ модел избирате... локомотивчета някакви... вагончета... Вагон през вагон, разбира се, няма да мине, но водовъртеж през водовъртеж минава... сам съм гледал... (...) Водата се премества, а фунията си стои на едно място... защото условията за образуване на фунии не са се преместили... неравности по дъното и други такива... а водата тече надолу към морето...”
― Михаил Анчаров, Самшитовый лес

“Ние, Присковци, ние помним и събития малки, за царете незначителни, защото от малки капки е безкрайният океан и царският хълм е осеян с мнозина безименни.”
― Михаил Анчаров, Самшитовый лес

“Аз, Сапожников, двайсет и една годишен, син на Сапожников, ако остана жив, обещавам да не разказвам за войната, да не чета за нея книги, да не гледам филми, да не слушам радиото, да не чета за нея във вестниците, да не я анализирам, да не се опитвам да я разбирам или да обобщавам опита от нея, дотогава, докато не измисля как да я убия. Защото войната, проклета да е, трябва да бъде убита.
И ако, както са ни учили, войната е продължение на политиката, а политиката – продължение на икономиката, то понеже без енергия няма икономика, който държи в ръцете си енергията, той държи властта. И ако енергията бъде разпределена на всички, тя ще се изплъзне от ръцете на шизофрениците.
Затова аз, Сапожников, син на Сапожников, се заклевам да измисля автономен двигател, който ще направи всеки отделен човек независим от шизофрениците, и войната ще умре.”
― Михаил Анчаров, Самшитовый лес