“Тя отпъди с усилие птиците.
- Къш, Патирк! Къш, Емили! Ето, вече ме изцапаха!
- Хубаво е когато можем да назовем причината за нещасието си по име, нали? -забелязах аз. - Тогава всичко е много по-просто.
Запътих се към своя форд, ала внезапно спрях. Какво казах? За секунда ми се стори, че някой ме прободе отзад. Извърнах се.
- Не е толкова страшно. - чух гласа на Кармен от градината. - Петното може да се изчисти.”