Yanah

“Съжалявам. Иска ми се да беше както в онзи филм с персийците и спартанците.
На мен също - отвърна той.
Но не е - казах аз.
Знам.
Тук няма лоши.
Да.
Дори ракът не е от лошите - той иска само да живее.
Да.
И ти ще си добре - казах му аз. Вече чувах сирените.
Добре - отвърна той. Губеше съзнание.
Гас, обещай ми повече да не правиш така? Аз ще ти купя цигари, става ли? - Той ме погледна. Очите му блуждаеха в орбитите си. - Трябва да ми обещаеш.
Той кимна леко, след което затвори очи, а главата му се олюля.
Гас - обадих се аз. - Остани с мен.
Прочети ми нещо - каза ми той в мига, в който проклетата линейка изрева покрай нас. И докато ги чаках да обърнат и да ни намерят, започнах да рецитирам първото стихотворение, което ми дойде наум: "Червената ръчна количка" от Уилям Карлос Уилямс.



толкова много зависи
от


една червена количка
с едно колело

полирана от дъждовната
вода


крой белите
пиленца.



Уилямс е бил лекар. Звучеше ми като докторско стихотворение. Стихотворението свърши, а линейката все така се отдалечаваше от нас и аз продължих да го пиша в движение.

И толкова много зависи, говорех му аз, от синьото небе, надзъртащо сред клоните на дърветата над нас. Толкова много зависи от прозрачната сонда, излизаща от стомаха на момчето с посинелите устни. Толкова много зависи от този наблюдател на вселената.

В полусъзнание, той ме погледна и промърмори:
А ти твърдеше, че не пишеш поезия.”
― John Green, The Fault in Our Stars

“Но както разкрих, докато прекарвах с него по цели дни, притежаваше вродена чувствителност за възприемането на формите и неясен инстинкт да разгадава реалността според нагласата си към мисловнто пространство. Изправен пред поредицата на случващото се, не показваше никакъв интерес да ви разчете различието между добро и зло или между справедливо и несправедливо, изглежда, едничката му грижа беше да ви дешифрира вечното колебливо движение между ред и хаос, така, както беше вписано в неизчерпаемото образуване и разпадане на геометричните фигури.”
― Alessandro Baricco, Questa storia

“One world on its own is a strange enough seethe of coiling, unknowable veins of intention and chance, but two? Where two worlds mingle breath through rips in the sky, the strange becomes stranger, and many things may come to pass that few imaginations could encompass.”
― Laini Taylor, Days of Blood & Starlight

“Spring has a way of erasing doubt.”
― Tom Robbins, Villa Incognito