Yanah

“The reason subscription (and RSS) was abandoned was because in a subscription economy the users are in control. In the on-off model, the competition might be more vicious, but its on the terms of the publisher. Having followers instead of subscribers - where readers have to check back on sites often are barraged with a stream of refreshing content laden with ads - is much better for their bottom line.”
― Ryan Holiday, Trust Me, I'm Lying: Confessions of a Media Manipulator

“Защо винаги си тъжен?, го попитах.
Не съм тъжен.
Да, такъв си.
Не е това, отговори. Каза ми, че според него хората живеят години наред, но само в една малка част от тях живеят истински, тоест в годините, в които успяват да направят онова, за което са се родили. Тогава всъщност са щастливи. Останало време е времето, което минава в чакане или в спомени. Когато чакаш или си спомняш, каза ми, не си нито тъжен, нито щастлив. Изглеждаш тъжен, а ти всъщност само чакаш или си спомняш. Не са тъжни хората, които чакат, нито тези, които помнят. Те са само далечни.”
― Alessandro Baricco, Questa storia

“Съжалявам. Иска ми се да беше както в онзи филм с персийците и спартанците.
На мен също - отвърна той.
Но не е - казах аз.
Знам.
Тук няма лоши.
Да.
Дори ракът не е от лошите - той иска само да живее.
Да.
И ти ще си добре - казах му аз. Вече чувах сирените.
Добре - отвърна той. Губеше съзнание.
Гас, обещай ми повече да не правиш така? Аз ще ти купя цигари, става ли? - Той ме погледна. Очите му блуждаеха в орбитите си. - Трябва да ми обещаеш.
Той кимна леко, след което затвори очи, а главата му се олюля.
Гас - обадих се аз. - Остани с мен.
Прочети ми нещо - каза ми той в мига, в който проклетата линейка изрева покрай нас. И докато ги чаках да обърнат и да ни намерят, започнах да рецитирам първото стихотворение, което ми дойде наум: "Червената ръчна количка" от Уилям Карлос Уилямс.



толкова много зависи
от


една червена количка
с едно колело

полирана от дъждовната
вода


крой белите
пиленца.



Уилямс е бил лекар. Звучеше ми като докторско стихотворение. Стихотворението свърши, а линейката все така се отдалечаваше от нас и аз продължих да го пиша в движение.

И толкова много зависи, говорех му аз, от синьото небе, надзъртащо сред клоните на дърветата над нас. Толкова много зависи от прозрачната сонда, излизаща от стомаха на момчето с посинелите устни. Толкова много зависи от този наблюдател на вселената.

В полусъзнание, той ме погледна и промърмори:
А ти твърдеше, че не пишеш поезия.”
― John Green, The Fault in Our Stars

“One world on its own is a strange enough seethe of coiling, unknowable veins of intention and chance, but two? Where two worlds mingle breath through rips in the sky, the strange becomes stranger, and many things may come to pass that few imaginations could encompass.”
― Laini Taylor, Days of Blood & Starlight