Sign in with Facebook
1,561 books
—
18,687 voters
“I have money,' said Webb.
The men stopped laughing.
The first guard stepped up to John Webb and his face was now not relaxed or easy; it was like brown stone.
'Yes,' he said. 'They always have money. I know. They come here and they think money will do everything. But what is money? It is only a promise, señor. This I know from books. And when somebody no longer likes your promise, what then?”
―
The men stopped laughing.
The first guard stepped up to John Webb and his face was now not relaxed or easy; it was like brown stone.
'Yes,' he said. 'They always have money. I know. They come here and they think money will do everything. But what is money? It is only a promise, señor. This I know from books. And when somebody no longer likes your promise, what then?”
―
“We had once what we can never have again. So why, then, do we behave as if everything we have connected with, everything we have blessed with our loving, should be ours for keeps? It is enough to have tiptoed to that space beyond the skin, beyond our nerve endings, and to have glimpsed things that beforehand we only half knew.”
― A Faraway Smell of Lemon
― A Faraway Smell of Lemon
“He's getting old. I don't count the years. I don't multiply by seven. They bred dogs for everything else, even diving for fish, why didn't they breed them to live longer, to live as long as a man?”
― The Dog Stars
― The Dog Stars
“Loving someone is like moving into a house," Sonja used to say. "At first you fall in love with all the new things, amazed every morning that all this belongs to you, as if fearing that someone would suddenly come rushing in through the door to explain that a terrible mistake had been made, you weren't actually supposed to live in a wonderful place like this. Then over the years the walls become weathered, the wood splinters here and there, and you start to love that house not so much because of all its perfection, but rather for its imperfections. You get to know all the nooks and crannies. How to avoid getting the key caught in the lock when it's cold outside. Which of the floorboards flex slightly when one steps on them or exactly how to open the wardrobe doors without them creaking. These are the little secrets that make it your home.”
― A Man Called Ove
― A Man Called Ove
“Не можеше да си прости, че е пропуснал порастването му. Не можеше да си представи, че го е пропуснал. Никога не беше разбирал хора, които нямат време за децата си. А ето, че синът му вече ходеше на училище... и колко мисли в главата му бяха породени от баща му? Може би всичките, може би нито една. Редник дори не знаеше какво мисли синът му, а е толкова лесно да прочетеш мислите им.
Как се беше получило така? Къде беше отишло това време, кога беше изтекло? А винаги беше учил дъщеря си, че животът е много по-дълъг, отколкото разправят: "Всички ти повтарят, че животът е кратък. Не е така. Има време за всичко. Колко мързеливи слънчеви следобеди имаш? Безброй. Колко пъти съм се катерил по дърветата като малък. Колко пропилени часове с приятели над чаши бира или кафе, колко часове игри на карти или - при теб - компютърни игри. Хиляди. Колко време, прекарано в четене, в гледане на телевизия. Години. Обикаляш света, работиш. Аз дори имах време да се науча да свиря на китара в един влак, пътуващ през степите на средна Азия. Беше много дълго пътуване.
Така че не бързай. Прави нещата в най-добрият момент, а не при първа възможност. Хората в Лос Анджелис живееха все едно няма утре. Те сграбчваха първия предоставил се шанс и го изстискваха до дупка. Така можеш да стигнеш много далече за много кратко време. А това може да е много опасно, ако е в грешна посока.
Затова не бързай. Имаш време. Първо се увери, че посоката е правилна."
Тя, разбира се, не го слушаше. Живееше все едно няма утре. При нея се беше провалил.”
―
Как се беше получило така? Къде беше отишло това време, кога беше изтекло? А винаги беше учил дъщеря си, че животът е много по-дълъг, отколкото разправят: "Всички ти повтарят, че животът е кратък. Не е така. Има време за всичко. Колко мързеливи слънчеви следобеди имаш? Безброй. Колко пъти съм се катерил по дърветата като малък. Колко пропилени часове с приятели над чаши бира или кафе, колко часове игри на карти или - при теб - компютърни игри. Хиляди. Колко време, прекарано в четене, в гледане на телевизия. Години. Обикаляш света, работиш. Аз дори имах време да се науча да свиря на китара в един влак, пътуващ през степите на средна Азия. Беше много дълго пътуване.
Така че не бързай. Прави нещата в най-добрият момент, а не при първа възможност. Хората в Лос Анджелис живееха все едно няма утре. Те сграбчваха първия предоставил се шанс и го изстискваха до дупка. Така можеш да стигнеш много далече за много кратко време. А това може да е много опасно, ако е в грешна посока.
Затова не бързай. Имаш време. Първо се увери, че посоката е правилна."
Тя, разбира се, не го слушаше. Живееше все едно няма утре. При нея се беше провалил.”
―
Bulgaria reads
— 5628 members
— last activity 6 hours, 16 min ago
Група за дискутиране на книги на български език.
Valentina’s 2025 Year in Books
Take a look at Valentina’s Year in Books, including some fun facts about their reading.
5,440 books
|
313 friends
365 books
|
107 friends
117 books
|
15 friends
916 books
|
8 friends
1,807 books
|
453 friends
1,015 books
|
114 friends
2,069 books
|
102 friends
3,062 books
|
65 friends
More friends…
Polls voted on by Valentina
Lists liked by Valentina
