Yanah > Yanah's Quotes

“Съжалявам. Иска ми се да беше както в онзи филм с персийците и спартанците.
На мен също - отвърна той.
Но не е - казах аз.
Знам.
Тук няма лоши.
Да.
Дори ракът не е от лошите - той иска само да живее.
Да.
И ти ще си добре - казах му аз. Вече чувах сирените.
Добре - отвърна той. Губеше съзнание.
Гас, обещай ми повече да не правиш така? Аз ще ти купя цигари, става ли? - Той ме погледна. Очите му блуждаеха в орбитите си. - Трябва да ми обещаеш.
Той кимна леко, след което затвори очи, а главата му се олюля.
Гас - обадих се аз. - Остани с мен.
Прочети ми нещо - каза ми той в мига, в който проклетата линейка изрева покрай нас. И докато ги чаках да обърнат и да ни намерят, започнах да рецитирам първото стихотворение, което ми дойде наум: "Червената ръчна количка" от Уилям Карлос Уилямс.



толкова много зависи
от


една червена количка
с едно колело

полирана от дъждовната
вода


крой белите
пиленца.



Уилямс е бил лекар. Звучеше ми като докторско стихотворение. Стихотворението свърши, а линейката все така се отдалечаваше от нас и аз продължих да го пиша в движение.

И толкова много зависи, говорех му аз, от синьото небе, надзъртащо сред клоните на дърветата над нас. Толкова много зависи от прозрачната сонда, излизаща от стомаха на момчето с посинелите устни. Толкова много зависи от този наблюдател на вселената.

В полусъзнание, той ме погледна и промърмори:
А ти твърдеше, че не пишеш поезия.”
― John Green, The Fault in Our Stars

“Ампаро отстояваше твърдо своята вяра. "Няма значение какъв е емпиричният случай, казваше, става дума за един идеален принцип, който трябва да се изпробва при идеални условия, следователно никога. Но принципът е верен.”
― Umberto Eco, Foucault’s Pendulum

“Ще пуснеш ли вентилатора, animula vagula blandula?
- Aма нали е зима?
- За вас от погрешното полукълбо, миличка. Сега е юли. Имай търпение, пусни вентилатора не защото аз съм мъжът, а защото е от твоята страна.”
― Umberto Eco, Foucault’s Pendulum

“Както отявленият атеист, който вижда нощем дявола и безбожнически разсъждава така: "Той безспорно не съществува, сигурно е от храносмилането, но рогатият не го знае и си вярва в своята преобърната теология. Кое би могло на него, уверения, че съществува, да вдъхне страх?" Прекръстваш се и той, доверчив, изчезва сред серен облак.”
― Umberto Eco, Foucault’s Pendulum

“После отново чух гласа на оня ухаещ на парфюм веселяк, който ми обясняваше, че не сега, а след време, когато ще го моля коленопреклонно, ще ме изгори жив, и ми разказваше какво ще стане с очите ми.”
― Erich Maria Remarque, Schatten im Paradies

“Бети се замисли за миг. След това ми направи знак да се приближа. Аз пристъпих неохотно, защото от нея се носеше мирис на ментови таблетки и смърт.”
― Erich Maria Remarque, Shadows in Paradise

“Тя отпъди с усилие птиците.
- Къш, Патирк! Къш, Емили! Ето, вече ме изцапаха!
- Хубаво е когато можем да назовем причината за нещасието си по име, нали? -забелязах аз. - Тогава всичко е много по-просто.
Запътих се към своя форд, ала внезапно спрях. Какво казах? За секунда ми се стори, че някой ме прободе отзад. Извърнах се.
- Не е толкова страшно. - чух гласа на Кармен от градината. - Петното може да се изчисти.”
― Erich Maria Remarque, Shadows in Paradise

“- Смятате, че не си подхождаме? Правилно. Ала хората, които са родени един за друг, по-лесно могат да се разделят. Също като тенджерата и похлупака, направени по мярка - те се отделят без трудност. Но ако капакът не отговаря на тенджерата и трябва да се набие с чук в нея, то при опит да ги отделиш - много лесно нещо може да се счупи.”
― Erich Maria Remarque, Shadows in Paradise

“Dancing music, music sad,
Both together, sane and mad…”
― John Keats

“Манол тихо му отговори:

– Сине, ти си виждал крепост. Светът е разделен от огромна крепостна стена. От край до край. Вътре в крепостта седят хора, а отвън налита злото. Всеки човек стои между два зъбера и пази една крачка стена. Не зная, може да има големи хора, пълководци, които пазят сто зъбера. Може да има един голям пълководец, който знае какво става по цялата стена. Аз виждам моята крачка. И зная, че трябва нея да защитавам. Ако аз не я защитя, кой ще я защити? И ти трябва да се биеш. Всеки пред себе си. Не знаеш какво става наоколо, в съседната крачка. Не виждаш. Гледаш само пред себе си и удряш ръцете и лицата на злите хора, които искат да се изкачат на стената. Може би тъкмо при твоята врата злото се надява да пробие. Ти трябва да се биеш и нито за миг да не отстъпваш от зъбера си, да не се утешаваш, че след миг ще се върнеш на него. Мръднеш ли, злото ще влезе. И когато умреш, твоето тяло да запречи вратите между двата зъбера.

Тъмницата мълчеше.

Тогава оттатък детският глас запита:

– Татко, какво е зло?

Мълчание. И после – Маноловият глас:

– Зло е това, което разделя хората.

И след малко:

– Добрите хора.

Станах и си отидох. Манол ми отговори.

Отдясно камък, отляво камък и по средата – ти. Да, на вратата е застанал всеки от нас, всеки пази врата, през която може да влезе злото. Аз бях опразнил своята и сега се връщах на нея.”
― Антон Дончев, Време разделно

“- Сладкишче мое, за момче, което искаше да бъде уволено, по-скоро зле се справяш, нали?
- А, ти там, създание такова, моля да си затвориш устата.”
― Frédéric Beigbeder, 99 francs

“Тази поразителна неразбория, която звучи така, сякаш думите са били хвърлени с прашка. Посред безумието. Затова забраних всякакво говорене.
- Писарите пред вратата...
- Едно прошение трябва да се отправи писмено. Пред съда не се говори. Само присъдата говори. Тук всекидневно цари мълчание. Опитвам се накарам тези хора да схванат колко е важно да се обуздава говоренето.”
― Ilija Trojanow, The Collector of Worlds

“Защо винаги си тъжен?, го попитах.
Не съм тъжен.
Да, такъв си.
Не е това, отговори. Каза ми, че според него хората живеят години наред, но само в една малка част от тях живеят истински, тоест в годините, в които успяват да направят онова, за което са се родили. Тогава всъщност са щастливи. Останало време е времето, което минава в чакане или в спомени. Когато чакаш или си спомняш, каза ми, не си нито тъжен, нито щастлив. Изглеждаш тъжен, а ти всъщност само чакаш или си спомняш. Не са тъжни хората, които чакат, нито тези, които помнят. Те са само далечни.”
― Alessandro Baricco, Questa storia

“Но както разкрих, докато прекарвах с него по цели дни, притежаваше вродена чувствителност за възприемането на формите и неясен инстинкт да разгадава реалността според нагласата си към мисловнто пространство. Изправен пред поредицата на случващото се, не показваше никакъв интерес да ви разчете различието между добро и зло или между справедливо и несправедливо, изглежда, едничката му грижа беше да ви дешифрира вечното колебливо движение между ред и хаос, така, както беше вписано в неизчерпаемото образуване и разпадане на геометричните фигури.”
― Alessandro Baricco, Questa storia

“Грешка, момче. Ако изгубиш кон, можеш да направиш две неща: да тичаш подире му или да застанеш където има вода и да чакаш да ожаднее.
На моята възраст човек тича лошо, но чака като бог.”
― Alessandro Baricco, City

“One world on its own is a strange enough seethe of coiling, unknowable veins of intention and chance, but two? Where two worlds mingle breath through rips in the sky, the strange becomes stranger, and many things may come to pass that few imaginations could encompass.”
― Laini Taylor, Days of Blood & Starlight

“The reason subscription (and RSS) was abandoned was because in a subscription economy the users are in control. In the on-off model, the competition might be more vicious, but its on the terms of the publisher. Having followers instead of subscribers - where readers have to check back on sites often are barraged with a stream of refreshing content laden with ads - is much better for their bottom line.”
― Ryan Holiday, Trust Me, I'm Lying: Confessions of a Media Manipulator

“We did not ask for this room or this music. We were invited in. Therefore, because the dark surrounds us, let us turn our faces to the light. Let us endure hardship to be grateful for plenty. We have been given pain to be astounded by joy. We have been given life to deny death. We did not ask for this room or this music. But because we are here, let us dance.”
― Stephen King, 11/22/63

“You can't rest in the shade of a human, not even a roly-poly one; and isn't it refreshing that trees can undergo periodic change without having a nervous breakdown over it?”
― Tom Robbins, Villa Incognito

“Spring has a way of erasing doubt.”
― Tom Robbins, Villa Incognito

“It is what it is. You are what you it. There are no mistakes.”
― Tom Robbins