“- Събирам лятото в себе си, тъй както дивите пчели събират мед - рече тя. - Събирам една голяма пита лято, от която да черпя живот, когато то вече е свършило. Знаеш ли какво има в нея?
И заразказва на Бирк.
- Това е неповторима пита, поела в себе си изгреви и боровинкови храсти, вътре са и луничките от твоите ръце, и лунната светлина, огряла вечер потока, и звездното небе, и гората в пладнешката жега, когато слънцето напича боровете, и ситният вечерен дъждец, и други такива работи, и катерички, лисици, зайци и елени, и всички диви коне, които познаваме, и плуването, и ездата в гората, да, виждаш ли - истинска пита, сбрала цялото лято!”