Violeta > Violeta's Quotes

“Behind every beautiful thing, there's some kind of pain.”
― Bob Dylan

“People are afraid of themselves, of their own reality; their feelings most of all. People talk about how great love is, but that’s bullshit. Love hurts. Feelings are disturbing. People are taught that pain is evil and dangerous. How can they deal with love if they’re afraid to feel? Pain is meant to wake us up. People try to hide their pain. But they’re wrong. Pain is something to carry, like a radio. You feel your strength in the experience of pain. It’s all in how you carry it. That’s what matters. Pain is a feeling. Your feelings are a part of you. Your own reality. If you feel ashamed of them, and hide them, you’re letting society destroy your reality. You should stand up for your right to feel your pain.”
― Jim Morrison

“Влюбванията са силно преувеличени. Влюбванията се състоят от 45 процента ужас, че ще ни отхвърлят, 45 процента маниакална надежда, че точно този път ужасът ще излезе неоправдан, и още десет жалки процента призрачно чувство за възможна любов.”
― Peter Høeg, Smilla's Sense of Snow

“Улицата е моята консерватория.”
― Edith Piaf, Edith Piaf: 25 chansons

“I would rather a romantic relationship turn into contempt than turn into apathy. The passion in the extremities make it appear as though it once meant something. We grow from hot or cold, but lukewarm is the biggest insult.”
― Criss Jami, Killosophy

“Stop trying to 'fix' yourself; you're NOT broken! You are perfectly imperfect and powerful beyond measure.”
― Steve Maraboli, Unapologetically You: Reflections on Life and the Human Experience

“Take me from this earth
an endless night-
this, the end of life.
From the dark I feel your lips
and taste your bloody kiss.”
― Peter Steele

“Красотата е банално качество у много жени. Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността.”
― Димитър Димов, Поручик Бенц

“По гръбнака й преминаха парливи тръпки. (...) Винаги нещо й подсказваше да се пази от тази чувственост. Ала какво трябваше да пази сега? Една унизена гордост, едно оскърбено честолюбие, една стъпкана любов.”
― Dimitar Dimov, Тютюн

“Нейната интелигентност я спасява от възможността да попадне в ръцете на кой да е глупав мъж. Това не и пречи обаче да тича бясно по най-просташки удоволствия.”
― Димитър Димов

“И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си.”
― Dimitar Dimov, Тютюн

“Дори най-честните съдии развързват очите на Темида, когато разглеждат дело за тридесет милиона.”
― Dimitar Dimov, Тютюн

“Демокрация?... Ето ви демокрация!... Стачки, безредици, класова омраза... всичко друго, но не и творчески труд!...”
― Dimitar Dimov, Тютюн

“...нищо не е по-безпомощно тъпо и по-съобразително от любовта, ... нищо не замъглява и прояснява разума ни с по-голяма сила от нея спрямо това, дали мислите ни съвпадат, или противоречат на поривите й.”
― Димитър Димов, Поручик Бенц

“Това е съдбата на всяка истина - да бъде обект на присмех, когато за пръв път е изказана. Някога се е смятало за смешно да се предположи, че чернокожите са наистина човешки същества и че би трябвало да се третират като такива. Това, което някога е било смешно, сега е неопровержима истина. Днес се смята за преувеличение да се прокламира постоянно уважение към всяка форма на живот като сериозно изискване на рационалната етика. Но идва времето, когато хората ще бъдат удивени, че човешката раса е съществувала толкова дълго преди да осъзнае, че неразумното посягане на живота е несъвместимо с истинския морал. Моралът в своята абсолютна форма обхваща отговорността към всичко живо.”
― Albert Schweitzer

“Най-сетне тя беше стъпила здраво на земята. Съзнаваше напълно, че действителният свят беше много по-широк и богат от мечтите.”
― Димитър Димов, Тютюн

“Човек може да живее еднакво добре с десет или сто милиона зад гърба си. Защо притежателите им изпитват тоя безумен порив да прибавят още към тях?”
― Dimitar Dimov, Тютюн

“Прекалено трезв народ сме или по-точно, живели в мъка от векове, ние не умеем да се радваме.”
― Димитър Талев, Забраненият Талев - в. Македония 1927-1934 г.

“Само с женска сила може да се надвие мъжката сила и упоритост,тя е като водата за огъня.”
― Димитър Талев, Железният светилник

“Имаше едно кътче в неговото сърце, заето от другата, и той не можеше да я прогони оттам. Едно кътче, но то като болка обхващаше, владееше цялото му същество.”
― Димитър Талев, Железният светилник

“В един момент щеше да му се наложи да признае пред света какъв е. Да признае и пред себе си, че иска да каже нещо на хората и иска те да го чуят. Дълго време неговата мантра беше „не ми пука“. Тази фраза го характеризираше като личност, позволяваше му да работи в кафене „Бразилия“ срещу минимално заплащане, да излиза с момчета, в които не беше влюбен, и да прахосва вечерите си на места като къщата на Бето. В много отношения щеше да му е по-лесно да продължи да живее както досега, да се разпилява всяка вечер в алко- холна мъгла и наркотици, да прекарва нощите си на поля- ните пред чуждите къщи, да пише просто за удоволствие, за запълване на времето, да казва на хората, че е Ричард Хардинг, завършил университет, но без работа и без перс- пектива. Естествено, не можеше да я кара така цял живот, но можеше да продължи поне през следващите няколко години. Междувременно щеше да се наслаждава на утехата от „не ми пука“ и на естетическата свобода, присъща за живота, изпълнен с невъздържаност от всякакъв род.”
― Andrew Porter, In Between Days

“‎" То сърцето се навивало, навивало, и когато го дръпна да се развие, изтръгна ми го направо с корена..."
"Дервишево семе" от Николай Хайтов”
― nikolai haitov

“Още една жена, която не знае къде да отиде. Нощем не знаят къде да отидат, а сутрин изчезват преди да се събудиш. Тогава знаят къде да отидат. Познато, евтино отчаяние, което настъпва с нощта и изчезва с нея.”
― Erich Maria Remarque, Arch of Triumph: A Novel of a Man Without a Country

“Отивайки си, всеки отнася от вас частица, от която капе кръв. Ставате скелет, защото както сте си мислили, че обичате череши, оказва се, че сте обичали някоя Катрин, която,като си е отишла, е отнесла със себе си вкуса ви към тях.”
― Paul Guimard, Le mauvais Temps

“Любимото лице не се запомня - макар и да го гледаш часове.
Дали защото се впечатва в тебе така дълбоко, че през теб излиза и се излъчва някъде отвъд?
Или защото, гледайки в него дълго, все искаш в погледа му да откриеш как ти се отразяваш там и търсиш в него собственото си лице?”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“Не те измести никой - Елисавета Багряна

Не те измести никой в тази къща.
И стола ти е празен в моя кът,
и в книгата ми никой не обръща
листа - недоизчетен този път.

Не гледа в лятна вечер никой с мене,
на прага седнал, звездния екран,
и никой не поема удивено
букета, рано сутринта набран.

Когато зъзна, никой не намята
с любов на плещите ми топъл шал -
и в жега, с витошка вода налята,
не ми е нежно чашата подал.

Минава пак година след година
и сменя се сезон подир сезон.
Връхлита буря, свлича се лавина,
от сняг или от плод се скършва клон...

И видимо в дома тук няма нещо
за тебе да напомня всеки миг -
ни някакви любими твои вещи,
ни в рамка на стената твоя лик.

Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоя пулс тупти -
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.”
― Elisaveta Bagriana, Живота, който исках да бъде поема

“Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.


"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!


А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежи прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...”
― Димчо Дебелянов

“Проблемът ми е, че решението си ти.”
― Frédéric Beigbeder, L'amour dure trois ans

“- Как можеш да разбереш дали наистина си влюбен? Какво чувстваш?
- Най-напред забравяш за света около теб. Семейството, приятелите стават невидими. Ден и нощ мислиш само за един мъж. Когато го видиш, той изпълва очите ти със светлина. Когато не го виждаш, образът му разяжда сърцето ти. Непрекъснато се питаш какво прави той, къде се намира. Измисляш си свой живот, живееш единствено за него: очите ти гледат за него, ушите ти слушат за него.
Лунна перла отпива от чая си и продължава:
- През този първи етап всеки от двамата не знае за чувствата на другия. Това е най-болезненият момент. Сетне те разтварят сърцата си и за момент изпитват безумно щастие.
Сестра ми оставя ръкоделието и погледът се зарейва в пространството:
- Но след хубавото време идва бурята. Изведнъж влюбените попадат в мрак. Бродят из него пипнешком, пълзейки. Остаряват. Ще видиш, сестрице. Когато бъдеш обичана и обичаш, ще откриеш болката от живота върху нажежена до бяло скара. Вече в нищо няма да бъдеш сигурна.”
― Shan Sa, The Girl Who Played Go

“Удоволствието си има предимство: за разлика от щастието то съществува.”
― Frédéric Beigbeder, Nouvelles sous ecstasy