“Друг характерен диалог с леко криминален оттенък ми се случи миналото лято. Бях на почивка и рано сутринта срещам един приятел от така наречените криминални бизнесмени. Времето беше прекрасно, вълните тихичко шумяха и слънцето кротко напичаше. Птици пеят и въобще — кич. Моят познат, явно току-що взел душ, обръснат, освежен и доволен от живота и от това, че все още е на свобода, ме вижда и с подкупваща усмивка ме пита: „Така като ме гледаш, колко години ми даваш?“. Моят мълниеносен отговор беше: „Не знам, питай главния прокурор — той ги дава годините“. Оттогава не сме толкова близки, но това изречение се превърна в крилата фраза.”