0 ratings (0.0 avg)
0 reviews

Annex Kapi

Add friend

Annex’s Bookshelves

to-read‎ (0)

currently-reading‎ (0)

read‎ (2)

Stats | More…

“Този път ще ви разкажа за нашите невероятни истории с моя приятел К. К. Той е художник и с него се знаем много отдавна, даже преди да се познаваме. Аз съм му подарил два-три мои разказа (с този ще станат четири-пет). А той на мене – картини. От двадесет и осем години сме неразделни, а дори на два-три пъти делихме едно ателие. Художникът, освен че е талантлив, има страшно много метафори в главата си и затова много често ситуациите, в които изпадаме, са като от филм.”
― Людмил Станев, Приятели Мои

1 likes

“Друг един известен историк упорито твърдеше, че Ага Мем Нон е стопроцентов турчин. На това твърдение аз му отвърнах, че е известен фактът за турчин на име Кристи. Той живеел в Източните Родопи и всички го наричали с уважение Агата Кристи. След освобождението той се мести в Англия и става известна криминална писателка.”
― Людмил Станев, Рязко

tags: игра-на-думи

1 likes

“И така поехме ние в мразовитата софийска нощ – двама приятели с един горещ радиатор. От време на време спирахме, топлехме се на радиатора и продължавахме в нощта. И в този момент разбрах, че никъде по това време в света няма двама такива човеци. Да вървят така в зимната нощ и да си носят горещ радиатор под лунната светлина. Казах му го. Започнахме да се смеем. Постепенно смехът се превърна в сняг, а ние – в две малки отдалечаващи се точки от двете страни на топлината.”
― Людмил Станев, Приятели Мои

1 likes

“Диалог между Ъ. Хемингуей и С. Фицджералд
Хемингуей: Скот, да имаш голям зелен шкаф?
Фицджералд: (ледено): Не ме наричай скот, имам си име.
Хемингуей: Е, добре де, Скот, имаш ли голям зелен шкаф?
Фицджералд (слага си две бучки лед, още по-ледено): Не!
Хемингуей: Е, значи съм видял жена ти.
КРАЙ НА ДИАЛОГА”
― Людмил Станев

tags: dseigua-heretic

1 likes

“Друг характерен диалог с леко криминален оттенък ми се случи миналото лято. Бях на почивка и рано сутринта срещам един приятел от така наречените криминални бизнесмени. Времето беше прекрасно, вълните тихичко шумяха и слънцето кротко напичаше. Птици пеят и въобще — кич. Моят познат, явно току-що взел душ, обръснат, освежен и доволен от живота и от това, че все още е на свобода, ме вижда и с подкупваща усмивка ме пита: „Така като ме гледаш, колко години ми даваш?“. Моят мълниеносен отговор беше: „Не знам, питай главния прокурор — той ги дава годините“. Оттогава не сме толкова близки, но това изречение се превърна в крилата фраза.”
― Людмил Станев

1 likes

More of Annex’s quotes…