“Не смеем да се срещаме.
Не смеем да се гледаме.
Не смеем да си проговорим.

Потеглят ни внезапно стъпките,
но недостигнали, замръзват.
Насочват се зениците,
ала светкавично се отлоняват.
Запалят се в сърцето думи,
но стигнали до устните,
изгасват.

Сами сме крепостни стегни издигнали,
от минали,
неанулирани години,
от любовта,
от загубата,
от живота
и съдбата
на скъпи,
на любими хора.
Стени непоклатими.

А в тайните води на мисълта
ръцете ни,
като на тънещи,
се дирят
и отмаляват,
с крайчеца на пръстите
да се докоснат.

Но устните мълчат.
Мълчат - да не излъжат.

И всеки в крепостта си
се затваря.”