“За две ръце

За две ръце, протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи като звезди горещи,
аз цялата си топлина бих дал.

За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.

Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде като небе голяма
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от вятъра заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка,
и аз не зная как ще издържа.

При тая среща - ранна или късна,
на тоя огън - древен или нов.
Ако сърцето ми сега се пръсне,
едно помисли - било е от любов.”