Vanina Dimitrova > Vanina's Quotes

“Everyone thinks of changing the world, but no one thinks of changing himself.”
― Leo Tolstoy

“Разбирай ме добре: сега не мога
пред тебе на колени сам да падна,
на тебе да предложа своя огън,
а в моята душа да бъде хладно.

Да те разплача - и да съм спокоен,
да те въздигна - и да те погазя.
Така жестоко искам да си моя.
Дори от обич мога да те мразя.”
― Евтим Евтимов

“Loneliness is a sign you are in desperate need of yourself.”
― Rupi Kaur, Milk and honey

“I lived in books more than I lived anywhere else.”
― Neil Gaiman, The Ocean at the End of the Lane

“Be who you are and say what you feel, because those who mind don't matter, and those who matter don't mind.”
― Bernard M. Baruch

“Never put off till tomorrow what may be done day after tomorrow just as well.”
― Mark Twain

“Be brave to stand for what you believe in even if you stand alone.”
― Roy T. Bennett, The Light in the Heart

“So many books, so little time.”
― Frank Zappa

“Няма смешна обич на тоя свят, има грешна обич, има нещастна обич, има истинска или въображаема и всяка от тях е едно от малките чудеса на живота.”
― Павел Вежинов, Нощем с белите коне

“It is better to be hated for what you are than to be loved for what you are not.”
― Andre Gide, Autumn Leaves

“Love is that condition in which the happiness of another person is essential to your own.”
― Robert A. Heinlein, Stranger in a Strange Land

“Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
единствено така ще го решиш!”
― Дамян Дамянов

“За две ръце

За две ръце, протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи като звезди горещи,
аз цялата си топлина бих дал.

За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.

Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде като небе голяма
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от вятъра заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка,
и аз не зная как ще издържа.

При тая среща - ранна или късна,
на тоя огън - древен или нов.
Ако сърцето ми сега се пръсне,
едно помисли - било е от любов.”
― Евтим Евтимов