2,163 books
—
12,203 voters
Vanina Dimitrova
https://www.goodreads.com/vaninadimitrova
“Be who you are and say what you feel, because those who mind don't matter, and those who matter don't mind.”
―
―
“Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
единствено така ще го решиш!”
―
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
единствено така ще го решиш!”
―
“За две ръце
За две ръце, протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи като звезди горещи,
аз цялата си топлина бих дал.
За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.
Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде като небе голяма
и всичко ми донесе изведнъж.
Донесе ми от вятъра заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка,
и аз не зная как ще издържа.
При тая среща - ранна или късна,
на тоя огън - древен или нов.
Ако сърцето ми сега се пръсне,
едно помисли - било е от любов.”
―
За две ръце, протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи като звезди горещи,
аз цялата си топлина бих дал.
За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.
Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде като небе голяма
и всичко ми донесе изведнъж.
Донесе ми от вятъра заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка,
и аз не зная как ще издържа.
При тая среща - ранна или късна,
на тоя огън - древен или нов.
Ако сърцето ми сега се пръсне,
едно помисли - било е от любов.”
―
Vanina’s 2025 Year in Books
Take a look at Vanina’s Year in Books, including some fun facts about their reading.
More friends…
Favorite Genres
Polls voted on by Vanina
Lists liked by Vanina































