“Какво сега? Ако нечий поглед кацне
на върха на молива ми,
това кого задължава?

Какво сега: всъщност всички ми харесвате.
Ако можеше човек да стане съвършен,
щеше вече да е станал.

Какво сега: може и да тъгувам за някого.
Изпогубихме се от страх, че
пропускаме живота си.”