Goodreads helps you follow your favorite authors. Be the first to learn about new releases!
Start by following Екатерина Йосифова.
Showing 1-13 of 13
“Иначе съм добре, чакам те,
но нали се случва само това.
Имам достатъчно неща за вършене,
а тая земя не е била никога страна на любовта.
Иначе съм добре. Не съм ли ти казвала,
че само твоята прегръдка има
извивките на моето желание.
И че това понякога трае цял живот.
Иначе съм добре, нали от всички начини
можах да избера този.
Няма да позволя на живота си
да спре там, където те няма.
Нали можем за малко да възпираме
студения вятър.
Иначе съм добре, чакам те
с изпръхнало сърце.”
― Имена
но нали се случва само това.
Имам достатъчно неща за вършене,
а тая земя не е била никога страна на любовта.
Иначе съм добре. Не съм ли ти казвала,
че само твоята прегръдка има
извивките на моето желание.
И че това понякога трае цял живот.
Иначе съм добре, нали от всички начини
можах да избера този.
Няма да позволя на живота си
да спре там, където те няма.
Нали можем за малко да възпираме
студения вятър.
Иначе съм добре, чакам те
с изпръхнало сърце.”
― Имена
“Не е
Не е поливал.
Не е хранил.
Не е човек за вярване.
Не е мой човек.”
―
Не е поливал.
Не е хранил.
Не е човек за вярване.
Не е мой човек.”
―
“ИМА НЕЩО МЕЖДУ МЕНЕ И ЛЮБОВТА
Казвам:
ти си ми брат, ти си като мене.
Думите ти ме пресрещат, мислите, ръцете.
В мене си и ме обгръщаш,
най-добре от всичко,
като въздуха, от водата по-добре.
А мисля:
Толкова се е насъбрало,
че вече никога, никога, никога,
никой не ще може да се приближи до мене
истински.”
― Нощем иде вятър
Казвам:
ти си ми брат, ти си като мене.
Думите ти ме пресрещат, мислите, ръцете.
В мене си и ме обгръщаш,
най-добре от всичко,
като въздуха, от водата по-добре.
А мисля:
Толкова се е насъбрало,
че вече никога, никога, никога,
никой не ще може да се приближи до мене
истински.”
― Нощем иде вятър
“Предварително
разтрива мястото където може да я заболи
обръща гръб на онова което може да загуби
вече почти не се случват неочаквани болки
и никога радост изневиделица.”
― Малко стихотворения
разтрива мястото където може да я заболи
обръща гръб на онова което може да загуби
вече почти не се случват неочаквани болки
и никога радост изневиделица.”
― Малко стихотворения
“Какво сега? Ако нечий поглед кацне
на върха на молива ми,
това кого задължава?
Какво сега: всъщност всички ми харесвате.
Ако можеше човек да стане съвършен,
щеше вече да е станал.
Какво сега: може и да тъгувам за някого.
Изпогубихме се от страх, че
пропускаме живота си.”
― Къща в полето
на върха на молива ми,
това кого задължава?
Какво сега: всъщност всички ми харесвате.
Ако можеше човек да стане съвършен,
щеше вече да е станал.
Какво сега: може и да тъгувам за някого.
Изпогубихме се от страх, че
пропускаме живота си.”
― Къща в полето
“Сама съм и ми е добре.
Дните са прохладни, кърпя дрешки
срещам хора.
Нямам нищо на ум: нито нова
любов,
нито стих.
Вечер чакам
и идва оня час, когато
моите лунички
светеха в косата ти.”
―
Дните са прохладни, кърпя дрешки
срещам хора.
Нямам нищо на ум: нито нова
любов,
нито стих.
Вечер чакам
и идва оня час, когато
моите лунички
светеха в косата ти.”
―
“Почти бих могла да бъда
това, което си ти,
това, което е тя,
това, което е той;
не иска ли някой за малко да бъде
това, което съм аз?”
― Къща в полето
това, което си ти,
това, което е тя,
това, което е той;
не иска ли някой за малко да бъде
това, което съм аз?”
― Къща в полето
“Почти са тук, дори
не бързат; приплъзване
неуловимо:
току-що
миналият
миг
и
бъдещият -
аз между тях
протягам тил и ходила, корем опъвам,
почти болезнено и сладостно почти,
почти любов
е там, където
съм.”
― Имена
не бързат; приплъзване
неуловимо:
току-що
миналият
миг
и
бъдещият -
аз между тях
протягам тил и ходила, корем опъвам,
почти болезнено и сладостно почти,
почти любов
е там, където
съм.”
― Имена
“Защо да не е по-добре така,
всякакви догадки са възможни.
Сега ми се е паднало да поживея
инкогнито.”
― Имена
всякакви догадки са възможни.
Сега ми се е паднало да поживея
инкогнито.”
― Имена




