“Още преди да стигне до това място на историята, Исмаил Челик беше започнал да различава и други знаци освен буквите върху килима. Следи и от други хора се виждаха върху копринената тъкан, и от други истории без начало и край, които се преплитаха, заличавайки написаното или взаимно заличавайки се: следи от малките стъпала на една танцьорка, от коленете, дланите и челото на един благочестив мъж, от тялото на друг мъж, по гръб, с прерязано гърло (кръвта и почистването на кръвта бяха заличили цели пасажи от историята, която четеше), следи от раменете, тила и ноктите на една жена и от коленете на мъжа, влизащ в нея. Тъканта беше нежна, чувствителна към всеки допир, само едно по-грубо докосване, един по-твърд натиск бяха достатъчни да се превърнат дребните букви просто в част от орнамента. Така на места историята се прокъсваше, губеше се сред останалите отпечатъци, пазеха се само отделни пасажи, островчета от свързана реч сред полуизтритите думи и изгубените връзки.”