Vania Stoyanova

“Още преди да стигне до това място на историята, Исмаил Челик беше започнал да различава и други знаци освен буквите върху килима. Следи и от други хора се виждаха върху копринената тъкан, и от други истории без начало и край, които се преплитаха, заличавайки написаното или взаимно заличавайки се: следи от малките стъпала на една танцьорка, от коленете, дланите и челото на един благочестив мъж, от тялото на друг мъж, по гръб, с прерязано гърло (кръвта и почистването на кръвта бяха заличили цели пасажи от историята, която четеше), следи от раменете, тила и ноктите на една жена и от коленете на мъжа, влизащ в нея. Тъканта беше нежна, чувствителна към всеки допир, само едно по-грубо докосване, един по-твърд натиск бяха достатъчни да се превърнат дребните букви просто в част от орнамента. Така на места историята се прокъсваше, губеше се сред останалите отпечатъци, пазеха се само отделни пасажи, островчета от свързана реч сред полуизтритите думи и изгубените връзки.”
― Яна Букова, Пътуване по посока на сянката

“Nothing in life is to be feared. It is only to be understood.”
― Marie Curie

“Мъжът на моя позната беше пилот, командир на ескадрила. Уволниха го като запасен. Когато тя загуби работата си, веднага се преквалифицира – беше инженер, стана фризьор. А той си седи у дома и пие от негодувание, пие, защото той, бойният пилот, оставил Афганистан зад гърба си, трябва да прави каша на децата. Та така… На всички е обиден. Злобее. Ходил във военното окръжие, питал дали не могат да го пратят някъде на война, със специална задача – отказали му. Пълно е с желаещи. Ние имаме хиляди безработни военни, такива, които познават само автомата и танка. Непригодни за друг живот. На нашите жени им се налага да бъдат по-силни от мъжете.”
― Svetlana Alexievich, Czasy secondhand. Koniec czerwonego człowieka

“Когато реките преливат, когато от небето се сипе огън, нима има по-хубаво място от библиотеката с нейните многобройни зали, с книгите? С малко късмет никой няма да те намери там. И как да те намерят — та ти си в Танганайка през 1898, в Кайро през 1812, във Флоренция през 1492!”
― Ray Bradbury