Vania Stoyanova

“Не можеш да спориш с човек, който вярва или поне силно подозира, че задачата на поета не е да пише каквото му диктува вътрешният подтик, а каквото би написал, ако, следвайки вътрешния си подтик, възприеме стил, който да е разбираем за колкото е възможно по-голям брой от познатите му библиотекарки. Сякаш това е въпрос на живот и смърт.”
― J.D. Salinger, Raise High the Roof Beam, Carpenters & Seymour: An Introduction

“Когато сме много малки, дължината на ръцете ни ни позволява единствено да достигнем до сърцето на онези, които ни прегръщат. Когато пораснем, можем само да ги държим на разстояние.”
― Grégoire Delacourt, L'Écrivain de la famille

“Телефонът мълчеше спокойно.”
― Andrzej Stasiuk, Tales of Galicia

“Мъжът на моя позната беше пилот, командир на ескадрила. Уволниха го като запасен. Когато тя загуби работата си, веднага се преквалифицира – беше инженер, стана фризьор. А той си седи у дома и пие от негодувание, пие, защото той, бойният пилот, оставил Афганистан зад гърба си, трябва да прави каша на децата. Та така… На всички е обиден. Злобее. Ходил във военното окръжие, питал дали не могат да го пратят някъде на война, със специална задача – отказали му. Пълно е с желаещи. Ние имаме хиляди безработни военни, такива, които познават само автомата и танка. Непригодни за друг живот. На нашите жени им се налага да бъдат по-силни от мъжете.”
― Svetlana Alexievich, Czasy secondhand. Koniec czerwonego człowieka