Vania Stoyanova

“Това, че си стоеше по цял ден по пижама вкъщи и превеждаше книги, предимно от мъртви автори, не помагаше особено. Понякога с часове се занимаваше с едно изречение, обикаляше като куче с кокал, накрая изреваваше: ИЗМИСЛИХ ГО! и изтичваше до бюрото да изкопае дупка и да го зарови.”
― Nicole Krauss, The History of Love

“Мъжът на моя позната беше пилот, командир на ескадрила. Уволниха го като запасен. Когато тя загуби работата си, веднага се преквалифицира – беше инженер, стана фризьор. А той си седи у дома и пие от негодувание, пие, защото той, бойният пилот, оставил Афганистан зад гърба си, трябва да прави каша на децата. Та така… На всички е обиден. Злобее. Ходил във военното окръжие, питал дали не могат да го пратят някъде на война, със специална задача – отказали му. Пълно е с желаещи. Ние имаме хиляди безработни военни, такива, които познават само автомата и танка. Непригодни за друг живот. На нашите жени им се налага да бъдат по-силни от мъжете.”
― Svetlana Alexievich, Czasy secondhand. Koniec czerwonego człowieka

“Телефонът мълчеше спокойно.”
― Andrzej Stasiuk, Tales of Galicia

“Когато сме много малки, дължината на ръцете ни ни позволява единствено да достигнем до сърцето на онези, които ни прегръщат. Когато пораснем, можем само да ги държим на разстояние.”
― Grégoire Delacourt, L'Écrivain de la famille