“Джулия: Ако имаш предвид самопризнанията, бъди сигурен, че ще си признаем. Всички си признават. Нищо не можеш да направиш. Там изтезават.

Уинстън: Нямам предвид самопризнанието. То не е предателство. Не е важно какво казваш или правиш, а какво чувстваш. Истинското предателство ще бъде, ако успеят да ни накарат да престанем да се обичаме.

Джулия: Няма да успеят. Това е единственото, което не могат да направят. Могат да ни накарат да кажем всичко, но не могат да ни накарат да го повярваме. Не могат да проникнат в мислите ни.

Уинстън: Да, така е. Не могат да проникнат в мислите ни. Ако чувстваш, че си струва да запазиш човешкото в себе си, дори това да ти носи беда, значи си победил.”