Mialena

“Джулия: Ако имаш предвид самопризнанията, бъди сигурен, че ще си признаем. Всички си признават. Нищо не можеш да направиш. Там изтезават.

Уинстън: Нямам предвид самопризнанието. То не е предателство. Не е важно какво казваш или правиш, а какво чувстваш. Истинското предателство ще бъде, ако успеят да ни накарат да престанем да се обичаме.

Джулия: Няма да успеят. Това е единственото, което не могат да направят. Могат да ни накарат да кажем всичко, но не могат да ни накарат да го повярваме. Не могат да проникнат в мислите ни.

Уинстън: Да, така е. Не могат да проникнат в мислите ни. Ако чувстваш, че си струва да запазиш човешкото в себе си, дори това да ти носи беда, значи си победил.”
― George Orwell, 1984

“смелите плачат от лук.
умните плачат от смях.
дивите плачат напук.
нежните плачат от страх.

Лу по сълзите познава.
плачът ни лицето създава.”
― Петя Кокудева, Лулу: детски стихотворения за възрастни

“знае, че любовта е изградена от липсата на другия и кратките срещи те учат само как да помниш вечно, как да викаш - като шаман далечния образ, как да го накараш да оживее, за да помага после и на теб да оживееш сред благородните хоризонти на самотата.”
― Александър Секулов, Гравьор на сънища

“In the beginning, God created the earth, and he looked upon it in His cosmic loneliness.

And God said, "Let Us make living creatures out of mud, so the mud can see what We have done." And God created every living creature that now moveth, and one was man. Mud as man alone could speak. God leaned close to mud as man sat up, looked around, and spoke. Man blinked. "What is the purpose of all this?" he asked politely.

"Everything must have a purpose?" asked God.

"Certainly," said man.

"Then I leave it to you to think of one for all this," said God.

And He went away.”
― Kurt Vonnegut, Cat’s Cradle