“Жената живее много по-повърхностен духовен живот от мъжа. Факт е, че най-големите въпроси, над които мъжът почва твърде рано да си троши главата, за жената или съвършено не съществуват, или в най-щастлив случай тя спокойно се хлъзга по тяхната периферия. Единствено дълбока е жената в преживяванията на плътта, ако трябва в тях да дирим по-голяма глъбина от познатата на кое да е животно. Ней са достъпни тия преживявания, в извратен или нормален вид, от много по-ранна възраст, отколкото на мъжа. Когато е правилно развита, тя живее почти изключително за и със сензациите на своя пол; когато е въпреки годините си недоразвита, опитва се да живее с мъжките интереси, но уви, това съвсем не й се удава: тя се превръща на пародия на мъж. Всичко това по-дълбоко проникващите в скрития смисъл на нещата мъже — особено когато те са твърде млади — ги възмущава и дори отвращава от жената...Но после с време, обогатени с повече наблюдения, ние се научаваме да бъдем снизходителни. И това не са компромиси, не! Въпросът трябва да бъде поставен така: не преследва ли природата някакви големи, твърде много надвишаващи нашето съзнание цели, като е създала жената тъй нищожна в сравнение с мъжа? Отгде да знаем? А нима можем да предполагаме, че това е едно просто несполучливо дело на тоя майстор, който е вложил толкова творчество в най-незначителната работица дори? Очевидно не! Тогава с какво право ние, слаби хора, ще негодуваме против делото на Бога?”
―
Кирил Христов,
Тъмни зори
