“„Драсваше клечката и се взираше в хипнотизиращото пламъче. Прокарваше пръсти покрай него, някой път се опарваше, но в повечето случай успяваше да опитоми пламъкът. Да го подчини. Да го създаде и унищожи. Истинската власт на съвременният Прометей. Власт, която го опияняваше. Съзнаваше, макар и бегло, че всъщност не владее стихията, просто успява да я подчини в този ѝ минимален размер. Това му позволяваше да се чувства истински, да се чувства жив и значим. Даваше му топлина, която му липсваше. „”