“„Бяхме сами – аз и брат ми. Наричаше ме Никсън, не помня от къде го измисли. Беше с пет години по-голям от мен. Моят единствен роднина. Родителите ни са починали когато сме били малки, аз съм бил на три, Наско на осем от тогава с брат ми се грижехме сами за себе си. Той ме отгледа. Още помня как се местехме от един приют в друг, но винаги бяхме заедно. Двамата братя. Единственото, което ни остана от родителите ни бе фамилията. Просто съчетание от букви. Няма лица, няма спомени. Само букви. Що за родители биха постъпили така, да оставят децата си сами?”