“Ана-Мария-Лусия въздъхна и се опита да не мисли за злочестината на сестра си. Ала нещастията следваха едно след друго, а мизерията ги притискаше. В съседната стая спяха по-малките ѝ братя и сестри – шестгодишната куца Касандра; близначката ѝ Розалинда, която беше бавноразвиваща се; с две години по-малкият Джулио, който все още не беше проговорил; десетгодишният бунтар Емилио, непрекъснато създаващ проблеми в квартала… От снимката на стената я гледаше невръстният Хулианито, починал от малария (или май беше пневмония?), след като се простуди по Коледа предишната година (Коледа в южното полукълбо е през лятото, но той пиеше ледена вода от чешмата, когато беше потен). Единствено петнайсетгодишният Хосе-Луис, който четеше книга в гостната, не страдаше от нищо, не взимаше наркотици, не се биеше с момчета в училище, нямаше нисък успех и дори не беше безнадеждно влюбен в красавицата на класа. Поради всичките тези причини никой не му обръщаше внимание.”