“БРЯГ

Тук не слизаш
по каменни стъпала,
няма гара,
тълпи не пристигат,
не шумят параходни витла,
нито котви гърмящи се вдигат.

Тука сякаш се свършва света.

Срещаш само
прострени платна,
сламен покрив - рибарска колиба.
И навред тишина, тишина,
дъх на йод, водорасли и риба.

Две сребристи тополи стоят -
посрещачки самотни - до фара,
сякаш с тях
вика, моли брегът
да се върне рибарят.”