“У дома рядко идваха бивши лагерници, той не ги търсеше. Когато се появяваха вкъщи, аз се чувствах като чужденка, те идваха оттам, където мен още ме е нямало. Знаеха за него повече от мен. Открих, че той има и някакъв друг живот… Разбрах, че жената може да разкаже за своите унижения, а мъжът – не, на жената ѝ е по-леко да признае, защото някъде дълбоко в себе си тя е готова за насилието, вземете дори самия полов акт…. Всеки месец жената започва живота наново… тези цикли… Самата природа ѝ помага. Сред жените, които са били в лагерите, много са сами. Малко такива двойки съм виждала, при които и двамата – и той, и тя, да са оттам. Тайната не ги обединява, а ги разединява.”