Metodi Markov > Metodi's Quotes

Showing 1-30 of 41
« previous 1
sort by

  • #1
    Tadeusz Dołęga-Mostowicz
    “Oбича този,който уважава!”
    Tadeush Dolenga-Mostovich, Znakhar

  • #2
    Yordan Yovkov
    “- Нонке, тоз чиляк виждал лястовичката - каза селянинът и погледна Моканина. - Ей в онуй село била, е! Хайде дано я видим и ние!
    - Ще я видим ли, чичо - продума момичето и ясните му очи светнаха.
    Нещо се надигна в гърдите на Моканина, задуши го, очите му се премрежиха.
    - Ще я видите, чедо, ще я видите - високо заговори той. Аз я видях, ще я видите и вие. Аз с очите си я видях, бяла такава, бяла. Ще я видиш и ти. Да даде господ да я видиш, чедо, да оздравееш... я, млада си. Ще я видиш, аз ти казвам, че ще я видиш... и ще оздравееш, чедо, не бой се...”
    Йордан Йовков, Разкази

  • #3
    Петър Бобев
    “При вида на бушуващата екологична катастрофа в океана той си припомняше многото други подобни катастрофи, променяли облика на живота върху планетата. Наистина, без да го затрият (твърде жилав беше той), но затова пък – да го подменят основно. В ущърб на едни, в полза на други.
    И все пак като че ли истинските катастрофи започват с чове­ка. И първата от тях – може би, когато неандерталците или кроманьонците, или всички заедно, са унищожили мамутите, косматите носорози, пещерните мечки, гигантските елени.
    После – когато скотовъдът се заел да опожарява горите за пасища, а земеделецът след него да изорава пасищата му. Тъй, както е възникнала Сахара и до днес продължава да настъпва на юг, понеже на север вече няма къде да настъпва. Защото едно от последните ѝ препятствия нататък е отстранил „премъдрият“ цар Соломон, който за строежа на храма си изсякъл ливанския кедър. Същата участ, там пък благодарение на козите, сполетяла малко след това и Гърция, Италия, Сицилия, Испания. И колко още други, напълно подготвени за пустини! Великият цар Кир, понеже конят му се удавил в река Диала, заповядал да я бият с камшици, а сетне да я пресушат с триста и шестдесет канала. Последицата, няма съмнение – отново пустиня. Преди два века Байрон казал: „Човешкият път е белязан с разрушение, но властта му стига само до брега“. Уви! Тогава, по онова време – може би. Днес за беда на цялата планета, та и за собствена негова беда, разрушителната мощ на човека прекрачи бреговата линия. Навлезе и в морето. И то с не по-малка стръв. Опитва се да го превърне в помийна яма за отпадъ­ците си, като преди това бърза да опустоши живото му богатство. Пак по негова вина и океанът ще стане пустиня.
    (...)
    Колко ли души на Земята знаят какво значи екология – науката за взаимоотношенията между организмите и околната сре­да, колко ли са чували за екологичната пирамида? За Триединството на природата, като Триединството на бога в евангелието: растения – растителноядни животни – хищници. И отново... И от­ново...
    Хиляда тона трева ще изхранят тридесет милиона скакалци. Те са достатъчни за деветдесет хиляди жаби, с които могат да се заситят триста пъстърви – точно за един човек годишно.
    Този пример трябва да бъде изучаван още в началните класо­ве. Най-отдолу на пирамидата – растенията, на по-горното ѝ стъпало – животните вегетарианци, най-отгоре – хищниците. При прехода от едно стъпало на друго по тая пирамида се губят де­ветдесет процента от енергията.
    Ако вместо тези триста пъстърви готвим жаби, ще изхраним десетки хора; ако ги заменим със скакалци – стотици. А ако ядем растения – хиляди хора. Така някак си вегетарианството се оказва екологично обосновано (...)”
    Петър Бобев, Зъбатите демони

  • #4
    Romain Gary
    “И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов - може - и това е най-гадното.”
    Ромен Гари, Clair de femme

  • #5
    Romain Gary
    “Много ясно си спомням този миг от живота си, понеже беше досущ като останалите.”
    Romain Gary, La vie devant soi

  • #6
    Romain Gary
    “– А пред теб е целият живот.
    Да не би да се мъчеше да ме уплаши, мръсникът му с мръсник? Забелязал съм, че старите винаги ти казват: "Ти си млад, животът е пред теб" с доволна усмивка, сякаш е за радване.”
    Romain Gary, زندگی در پیش رو

  • #7
    George R.R. Martin
    “A reader lives a thousand lives before he dies, said Jojen. The man who never reads lives only one.”
    George R.R. Martin, A Dance with Dragons

  • #8
    Jordi Galceran
    “Замислете се над това, как сте се запознали с вашия партньор. Спомнете си този момент. Готови ли сте? Пред очите ви ли е? Тогава няма как да не се съгласите, че по какъвто и начин да се е състояла вашата среща, тя е била случайност. Да не бяхте започнали работа в офиса, където сте се видели за първи път, да не бяхте отишли точно в онази дискотека, да не бяхте седнали до нея или до него в чакалнята... Станало е произволно, винаги е произволно, няма смисъл да се залъгваме. Не съществуват хора, предопределени един за друг, историите за намерената „половинка“ са врели-некипели. Вярно, имаме някаква свобода на избор и можем да кажем „той – да“ или „тя – не“, но в рамките на какъв процент от населението? Един нищожен, смехотворен, незначителен процент. Което е практически равносилно на невъзможност за избор. Какво излиза тогава – че сте изкарали двайсет години с мъж или жена, на чието място са можели да бъдат други? Да, тази мисъл не е особено романтична, съгласен съм, но това е положението. И хич не е нужно да си блъскате главата над него: животът ви нямаше да е твърде различен, ако бяхте заживели с друг или друга. Някои подробности сигурно нямаше да са същите, но нищо важно в крайна сметка. Добре сте си както сте в момента. Не го мислете излишно.”
    Jordi Galceran

  • #9
    Adam Zagajewski
    “О, кажи ми как да се излекувам от иронията, от погледа,
    който вижда, но не прониква; кажи ми как да се излекувам от мълчанието.”
    Адам Загаевски

  • #10
    Svetlana Alexievich
    “Русия се променяше и се мразеше, задето се променяше.”
    Svetlana Alexievich, Czasy secondhand. Koniec czerwonego człowieka

  • #11
    Svetlana Alexievich
    “Танци… обикновените танци… считахме за еснафщина. Устройвахме съд над танците и наказвахме онези комсомолци, които танцуваха, подаряваха цветя на приятелките си. Аз по едно време даже бях председател на съда срещу танците.”
    Svetlana Alexievich, Czasy secondhand. Koniec czerwonego człowieka

  • #12
    Svetlana Alexievich
    “Сталин не обичаше нашето поколение. Мразеше ни. Защото сме почувствали свободата. Войната – това за нас беше свобода. Бяхме в Европа, видяхме как живеят хората там. На път за работа минавах покрай паметника на Сталин и рязко ме обливаше студена пот: ами ако той знае за какво мисля?”
    Svetlana Alexievich, Czasy secondhand. Koniec czerwonego człowieka

  • #13
    Svetlana Alexievich
    “У дома рядко идваха бивши лагерници, той не ги търсеше. Когато се появяваха вкъщи, аз се чувствах като чужденка, те идваха оттам, където мен още ме е нямало. Знаеха за него повече от мен. Открих, че той има и някакъв друг живот… Разбрах, че жената може да разкаже за своите унижения, а мъжът – не, на жената ѝ е по-леко да признае, защото някъде дълбоко в себе си тя е готова за насилието, вземете дори самия полов акт…. Всеки месец жената започва живота наново… тези цикли… Самата природа ѝ помага. Сред жените, които са били в лагерите, много са сами. Малко такива двойки съм виждала, при които и двамата – и той, и тя, да са оттам. Тайната не ги обединява, а ги разединява.”
    Svetlana Alexievich, Czasy secondhand. Koniec czerwonego człowieka

  • #14
    Svetlana Alexievich
    “Мъжът на моя позната беше пилот, командир на ескадрила. Уволниха го като запасен. Когато тя загуби работата си, веднага се преквалифицира – беше инженер, стана фризьор. А той си седи у дома и пие от негодувание, пие, защото той, бойният пилот, оставил Афганистан зад гърба си, трябва да прави каша на децата. Та така… На всички е обиден. Злобее. Ходил във военното окръжие, питал дали не могат да го пратят някъде на война, със специална задача – отказали му. Пълно е с желаещи. Ние имаме хиляди безработни военни, такива, които познават само автомата и танка. Непригодни за друг живот. На нашите жени им се налага да бъдат по-силни от мъжете.”
    Svetlana Alexievich, Czasy secondhand. Koniec czerwonego człowieka

  • #15
    Svetlana Alexievich
    “При немците заживяхме по-добре, отколкото при съветската власт.”
    Svetlana Alexievich, Czasy secondhand. Koniec czerwonego człowieka

  • #16
    Svetlana Alexievich
    “Устройвахме комсомолски сватби. Без свещи и без венци. Без попове. Вместо икони – портрети на Ленин и Маркс. Годеницата ми имаше дълга коса, а за сватбата я подстрига късо. Презирахме красотата. Разбира се, това беше грешка. Както се оказва, отиване в крайност… […] Когато ни се роди син, го кръстихме Октомври. В чест на десетата годишнина от Великия октомври.”
    Svetlana Alexievich, Czasy secondhand. Koniec czerwonego człowieka

  • #17
    Svetlana Alexievich
    “Защо не осъдихме Сталин? Ще ви отговоря… За да осъдиш Сталин, трябва да осъдиш роднините си, познатите си. Най-близките си хора.”
    Svetlana Alexievich, Czasy secondhand. Koniec czerwonego człowieka

  • #18
    Thomas  Harris
    “When the Fox hears the Rabbit scream he comes a-runnin', but not to help.”
    Thomas Harris, The Silence of the Lambs

  • #19
    “Дали хубавите неща, изживени заедно, стават грозни, защото човекът, който е радвал живота ви, ви е измамил?”
    Грегоар Делакур, La liste de mes envies

  • #20
    Erich Kästner
    “„- Ти не си патриот.
    - А ти си говедо. Това е още по-жалко.”
    Erich Kästner, Der Gang vor die Hunde

  • #21
    Димитър Кирков
    “Ах, какви герои сме имали! Ах, какви подвизи сме вършили! Да живее Велика България! — вдигна подигравателно Парашкевов десница подобно запасния офицер. Втренчили сме се в миналото, сякаш не живеем в сегашното. И знаеш ли защо го правим? За да скрием с миналото какви говеда сме в момента! Кой съзнателно, повечето несъзнателно, но така работи гузната ни машинка. Чрез историята искаме да оправдаем собствената си некадърност, мързел и мърльовщина. Тука ни стиска чепикът! И не че миналото толкоз тачим, ами себе си искаме да извиним, че всеки ден проваляме България с личното си поведение. С лошо свършена работа, с кръшкане, с шмекерлъци и бъркотия на всяка крачка.”
    Димитър Кирков, Балкански грешник

  • #22
    Raymond Queneau
    “МЕТАТЕЗА

    Вендъж, олоко одеб, на зандата палтформа на енид авботус залебязах малдеж с перкалено дъгъл варт и шакпа, уркасена с върв. Неочавкано той обивни съесда си, че начорно го снатъпвал по карката. Но изгябвайки сканлада, той се врутна мък енда сбоводна селадка.
    Вда сача по-кънсо го дивях отвоно перд гатара Нес Залар заендо с генов пирятел, тойко му вадаше съевти онтосно ендо покче.”
    Raymond Queneau, Exercises in Style

  • #23
    Félix J. Palma
    “...there are so many books left to read. For that reason alone it is worth going on living. Books make me happy, the help me escape from reality.”
    Félix J. Palma, The Map of the Sky

  • #24
    Magda Szabó
    “Пийте си кафето, какво сте зяпнали, не само вие сте била влюбена.”
    Magda Szabó, The Door

  • #25
    Svetlana Alexievich
    “Казаха, че пет години не трябва да имаме деца… Ако не умрем за пет години.. Ха-ха! (Смее се.) Шегички… Но без шум, без паника. Пет години.. Аз вече десет съм жив… Ха-ха! (Смее се.) Връчваха ни грамоти. Имам две... С всичките онези картинки – Маркс, Енгелс, Ленин… Червените знамена… Едно момче изчезна, помислихме, че е избягал. След два дни го намерихме в храстите. Беше се обесил. Чувствахме се зле, сами разбирате… Заместникът по политическата част каза, че е получил писмо от вкъщи – жена му му изневерила. Кой го знае? След седмица ще ни уволняват. А него го намериха в храстите… Имахме един готвач, толкова се страхуваше, че не живееше в палатката, а в склада, където си беше изровил дупка под щайгите с масло и варено месо. Пренесе си там матрака, възглавницата... Живееше под земята... Дадоха специално нареждане: да се сформира нова бригада и всички да се качат на покрива. А всички вече сме били там. Да се намерят хора! Зачислиха него. Само един път отиде… Втора група инвалидност... Често ми се обажда. Не губим връзка, държим се един за друг… За спомените ми, те ще живеят толкова дълго, колкото и ние. Така напишете…

    Александър Кудрягин,
    ликвидатор”
    Svetlana Alexievich, Voices from Chernobyl: The Oral History of a Nuclear Disaster

  • #26
    Svetlana Alexievich
    “Селският живот течеше просто: нещо садиш, отглеждаш, събираш, а всичко останало си върви и без теб. Не се интересуваш нито от царя, нито от властта… Първия секретар на ЦК или президента… От космическите кораби и атомните централни, от митингите в столицата. И не можеха да повярват, че светът се е преобърнал за един ден и вече живеят в друг свят… В чернобилски… Никъде не отиваха. Хората се разболяваха от потрес. Не се примиряваха, искаха да живеят както досега. Вземаха си тайно дървата, беряха зелените домати, затваряха ги… Бурканите се пукаха, още веднъж ги варяха. Как да унищожим това, да го закопаем, да го превърнем в боклук? А ние точно с това се занимавахме. Убивахме труда им, извечния смисъл на живота им. За тях бяхме врагове.

    Александър Кудрягин,
    ликвидатор”
    Svetlana Alexievich, Voices from Chernobyl: The Oral History of a Nuclear Disaster

  • #27
    Svetlana Alexievich
    “Тешахме се с вицове. Ето например: изпращат американския робот на покрива, работи пет минути – стоп. Японският робот работи девет минути – стоп. Руският робот работи два чáса. Дават му команда: „Редник Иванов, можете да слезете долу за по цигара.“. Ха-ха!”
    Svetlana Alexievich, Voices from Chernobyl: The Oral History of a Nuclear Disaster

  • #28
    Svetlana Alexievich
    “Сред онези, които са работели в Чернобилската централа, има много селски хора. През деня са на реактора, вечер отиват по градинките си или при родителите си, които още сеят картофите с лопатата, още разхвърлят тора с вили… Събират реколтата също на ръка… Съзнанието им съществува в този разлом, в тези две времена – каменното и атомното. В две епохи. Човекът винаги се е мятал като махало. […] Съдбата на Русия е да пътешества в две култури. Между атома и лопатата. А технологичната дисциплина? За нашия народ тя е част от насилието... Окови, вериги. Народът е стихиен, свободен. Винаги е мечтал не са свобода, а за свободия. За нас дисциплината е репресивен инструмент. Има нещо особено в невежеството ни, нещо близко до източното невежество…

    Александър Ревалски
    историк”
    Svetlana Alexievich, Voices from Chernobyl: The Oral History of a Nuclear Disaster

  • #29
    Svetlana Alexievich
    “Искам да свидетелствам, че дъщеря ми умря от Чернобил. А от нас искат да мълчим. Казват, че науката не е доказала, че няма база данни. Трябва да чакаме стотици години. Но човешкият ми живот… Той е по-кратък… Няма да дочакам. Запишете го. Поне напишете, че дъщеря ми се казваше Катя…. Катюшенка…”
    Svetlana Alexievich, Voices from Chernobyl: The Oral History of a Nuclear Disaster

  • #30
    Svetlana Alexievich
    “Веднага спряха радиото. Никакви новини нямаме, затова живеем спокойно. Не се разстройваме. Идват хора, казват ни, че навсякъде има войни. И че сякаш социализмът се е свършил, че живеем при капитализма, че царят ще се върне. Вярно ли е?”
    Svetlana Alexievich, Voices from Chernobyl: The Oral History of a Nuclear Disaster



Rss
« previous 1