Зъбатите демони Quotes

“При вида на бушуващата екологична катастрофа в океана той си припомняше многото други подобни катастрофи, променяли облика на живота върху планетата. Наистина, без да го затрият (твърде жилав беше той), но затова пък – да го подменят основно. В ущърб на едни, в полза на други.
И все пак като че ли истинските катастрофи започват с чове­ка. И първата от тях – може би, когато неандерталците или кроманьонците, или всички заедно, са унищожили мамутите, косматите носорози, пещерните мечки, гигантските елени.
После – когато скотовъдът се заел да опожарява горите за пасища, а земеделецът след него да изорава пасищата му. Тъй, както е възникнала Сахара и до днес продължава да настъпва на юг, понеже на север вече няма къде да настъпва. Защото едно от последните ѝ препятствия нататък е отстранил „премъдрият“ цар Соломон, който за строежа на храма си изсякъл ливанския кедър. Същата участ, там пък благодарение на козите, сполетяла малко след това и Гърция, Италия, Сицилия, Испания. И колко още други, напълно подготвени за пустини! Великият цар Кир, понеже конят му се удавил в река Диала, заповядал да я бият с камшици, а сетне да я пресушат с триста и шестдесет канала. Последицата, няма съмнение – отново пустиня. Преди два века Байрон казал: „Човешкият път е белязан с разрушение, но властта му стига само до брега“. Уви! Тогава, по онова време – може би. Днес за беда на цялата планета, та и за собствена негова беда, разрушителната мощ на човека прекрачи бреговата линия. Навлезе и в морето. И то с не по-малка стръв. Опитва се да го превърне в помийна яма за отпадъ­ците си, като преди това бърза да опустоши живото му богатство. Пак по негова вина и океанът ще стане пустиня.
(...)
Колко ли души на Земята знаят какво значи екология – науката за взаимоотношенията между организмите и околната сре­да, колко ли са чували за екологичната пирамида? За Триединството на природата, като Триединството на бога в евангелието: растения – растителноядни животни – хищници. И отново... И от­ново...
Хиляда тона трева ще изхранят тридесет милиона скакалци. Те са достатъчни за деветдесет хиляди жаби, с които могат да се заситят триста пъстърви – точно за един човек годишно.
Този пример трябва да бъде изучаван още в началните класо­ве. Най-отдолу на пирамидата – растенията, на по-горното ѝ стъпало – животните вегетарианци, най-отгоре – хищниците. При прехода от едно стъпало на друго по тая пирамида се губят де­ветдесет процента от енергията.
Ако вместо тези триста пъстърви готвим жаби, ще изхраним десетки хора; ако ги заменим със скакалци – стотици. А ако ядем растения – хиляди хора. Така някак си вегетарианството се оказва екологично обосновано (...)”
― Петър Бобев, Зъбатите демони

“– Извинете, като че ли говоря малко безредно. То е, защото се вълнувам. Но и вие сте лекар, ще ме разберете и така. И сега има толкова опити, толкова методи за борба с тия зловещи образувания. Не само хирургичните. Да речем, хипертермията – лечение­то с висока температура на тялото. При 40° С за десет дни всички ракови клетки загиват. Описани са случаи за изчезване на тумор след тежки пристъпи на малария. От морските краставици – холотуриите, произвеждаме и ние холотурин, а от морския червей бонелия – бонелин. Други правим от миди, морски таралежи и звезди. Но във всички случаи крайната победа ще се определи от засиления имуни­тет. Злокачествени клетки се образуват и у младите организми, обаче имунната система веднага ги унищожава. Всеки момент в човешкото тяло пъплят десетина милиона мутантни клетки, вероятни бъдещи огнища на рак, ала невидимата стража ги обезврежда. В повечето случаи тя ги потиска и у възрастните хора. При аутопсии на стар­ци, починали от други причини, са откривани загаснали туморни огнища. Наистина днес е малко по-зле. Имунният ни механизъм е отслабнал от „безработицата“ си. Хигиената и всевъзможните лекарства не му позволяват да се развие напълно. При това е и объркан от множеството антигени в замърсената околна среда.”
― Петър Бобев, Зъбатите демони

“– Знаете ли каква е разликата между животните и човека? Единствената. Не разумът, не речта. Само това, че животните не са в състояние да нарушат природното равновесие. Като човека. Като вас и мен. Все за тия неща си мисля напоследък. Не е ли чо­векът за цялостната природа онова, което е ракът за организма?
– Оставете тези проблеми! Говорим за препарата.
– Точно за него! Защото именно той причини цялата катастрофа. Спомняте ли си какво казва Шилер: „Природата е винаги съ­вършена, ако за беда в нея не е стъпил човекът“. А Гьоте въз­кликва: „Природата е винаги права!“. Прави ли сме ние тогава да нарушаваме реда ѝ?
Милионерът опря юмруци в масата.
– Прав съм аз! Не ме интересува нищо извън мен! Светът съществува, докато съществувам аз, субектът, който го възприема. Изчезна ли аз, няма какво да възприемам. Значи и светът е изчезнал...
– Философия на най-елементарния егоизъм! – изпусна се да изрече мислите си Дюрер. Но не спря. Беше започнал. – Философия на канибала: „Какво е добро? Да те изям аз. Какво е зло? Да ме изядеш ти!“.
Маккреди се владееше добре.
– Както изглежда, вие сте алтруист. Както изглежда, за мен, за цялото човечество извлякохте сквалотимузина – не за Силвия, което ще рече, за вас...
– Укорът ви е напълно основателен. И аз го приемам. Но същността не се променя. Алтруизмът не е мое изобретение, нито на религиите, нито на моралистите. Той е изобретение на самата природа, един от лостовете на еволюцията. Само такова животинско стадо оцелява, в което членовете му са годни на саможертва, за да оцелее стадото.
– Кой твърди това?
– Науката.
– Науката чрез устата на своите жреци. А помните ли един куриоз? За Аристотел, който твърдял, че мухата има осем крака? Аристотел, който до немного отдавна е бил неин главен жрец. Чийто авторитет не е оспорван хилядолетия...
Дюрер се изправи.
– Въпреки вашата ирония вие разчитате пак на тая наука, за да живеете.”
― Петър Бобев, Зъбатите демони