“– Знаете ли каква е разликата между животните и човека? Единствената. Не разумът, не речта. Само това, че животните не са в състояние да нарушат природното равновесие. Като човека. Като вас и мен. Все за тия неща си мисля напоследък. Не е ли чо­векът за цялостната природа онова, което е ракът за организма?
– Оставете тези проблеми! Говорим за препарата.
– Точно за него! Защото именно той причини цялата катастрофа. Спомняте ли си какво казва Шилер: „Природата е винаги съ­вършена, ако за беда в нея не е стъпил човекът“. А Гьоте въз­кликва: „Природата е винаги права!“. Прави ли сме ние тогава да нарушаваме реда ѝ?
Милионерът опря юмруци в масата.
– Прав съм аз! Не ме интересува нищо извън мен! Светът съществува, докато съществувам аз, субектът, който го възприема. Изчезна ли аз, няма какво да възприемам. Значи и светът е изчезнал...
– Философия на най-елементарния егоизъм! – изпусна се да изрече мислите си Дюрер. Но не спря. Беше започнал. – Философия на канибала: „Какво е добро? Да те изям аз. Какво е зло? Да ме изядеш ти!“.
Маккреди се владееше добре.
– Както изглежда, вие сте алтруист. Както изглежда, за мен, за цялото човечество извлякохте сквалотимузина – не за Силвия, което ще рече, за вас...
– Укорът ви е напълно основателен. И аз го приемам. Но същността не се променя. Алтруизмът не е мое изобретение, нито на религиите, нито на моралистите. Той е изобретение на самата природа, един от лостовете на еволюцията. Само такова животинско стадо оцелява, в което членовете му са годни на саможертва, за да оцелее стадото.
– Кой твърди това?
– Науката.
– Науката чрез устата на своите жреци. А помните ли един куриоз? За Аристотел, който твърдял, че мухата има осем крака? Аристотел, който до немного отдавна е бил неин главен жрец. Чийто авторитет не е оспорван хилядолетия...
Дюрер се изправи.
– Въпреки вашата ирония вие разчитате пак на тая наука, за да живеете.”