K > K's Quotes

“I love you as certain dark things are to be loved,
in secret, between the shadow and the soul.”
― Pablo Neruda, 100 Love Sonnets

“I have great faith in fools - self-confidence my friends will call it.”
― Edgar Allan Poe, Marginalia

“We live for books.”
― Umberto Eco

“Evil begins when you begin to treat people as things.”
― Terry Pratchett, I Shall Wear Midnight

“Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Есенна съм някак. По душа.
Правя облаците страшно многодъждни.
После сядам на небето и мълча.

Късам жълтите листа с ръце от вятър.
(Просто нямам маргаритки. А пък днес
много ми се иска да узная
Той обича ли ме... Или не.)

Тук – таме закачам малко слънце.
Вместо пръстен или обеци.
Хладно ми е, сякаш, на разсъмване.
И покривам раменете си с мъгли.

Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Влюбена до лудост във Април.
Няма как сезонно да се свържем...
Извинете ме...
Ще завали.”
― caribiana

“We did everything adults would do. What went wrong?”
― William Golding, Lord of the Flies

“скръбта не е така непоносима като вината, затова пък ти отнема много повече.”
― Veronika Rot

“What is the point of being alive if you don't at least try to do something remarkable?”
― John Green, An Abundance of Katherines

“All that you touch
You Change.

All that you Change
Changes you.

The only lasting truth
is Change.

God
is Change.”
― Octavia E. Butler

“Ах, вие нещастни смъртни, мислеше си Витория, защо ви е да търсите Дракула, погледнете в сърцата си, той е там и кротко си чака гневът, яростта и омразата да го събудят и сами да се превърнете в зверове.”
― Гери Йо, Наследницата

“A man has to do what a man has to do. But he should bring his wife with him.”
― Sylvain Reynard, Gabriel's Redemption

“Най-благородното, което един човек може да бъде, не е добър, а умен. С мисълта идва и идеята кое е правилно и грешно, а от там идва и добротата. Колкото по-развит е мозъкът, толкова по-голямо е сърцето, въпреки че душата невинаги е щастлива.”
― Искра Неделчева, Книжни светлини

“I did not know what I was going to do with my life; before anything else I wanted to find an answer, my answer, to the timeless questions, and then after that I would decide what I would become. If I did not begin by discovering what was the grand purpose of life on earth, I said to myself, how would I be able to discover the purpose of my tiny ephemeral life? And if I did not give my life a purpose, how would I be able to engage in action? I was not interested in finding what life's purpose was objectively - this, I divined, was impossible and futile - but simply what purpose I, of my own free will, could give it in accord with my spiritual and intellectual needs. Whether or not this purpose was the true one did not, at that time, have any great significance for me. The important thing was that I should find (should create) a purpose congruent with my own self, and thus, by following it, reel out my particular desires and abilities to the furthest possible limit. For then at last I would be collaborating harmoniously with the totality of the universe.”
― Nikos Kazantzakis, Report to Greco

“Щастието постигаш или сам, или ти го подаряват. Но причината за него лежи извън тебе. А блаженството е вътре в тебе. То е празник, който е винаги с теб, но трябва да го откриеш. Тогава ти плаваш като риба, усещаш го целият и нищо не преследваш. И чувстваш трепета на сливането със света и бавното освобождаване на душата ти от затлачването ѝ с онова, което е чуждо на природата ти. Когато си щастлив, някаква верига те свързва с онова, което те е направило щастлив, и страдаш, щом тя се скъса. А блаженството е нещо, което те свързва към света с хиляди нишки, и докато е здрава поне една от тях, ти можеш да изпитваш блаженство. Целият. А не само онази част от теб, която чрез тази нишка те свързва със света. От известните днес механизми то прилича най-вече на холографията, където във всяка точка на картината е изобразена цялата картина.”
― Михаил Анчаров, Самшитовый лес

“Значи това било. Руб е победител. Но не иска да бъде такъв. Иска преди всичко да бъде боец. Като нас.
Да играе мач, който може да загуби. Отговарям му, за да го успокоя:
- Пак ще се биеш, като всички нас.
- Мислиш ли?
Но никой от нас не знае, защото мачът не струва пукната пара, ако си сигурен от самото начало, че ще спечелиш. Истинското изпитание са онези, чийто изход не знаеш. Тъкмо те поставят въпроси и искат отговор.
Руб още не се е бил. Не е играл истински мач.
- Когато ми се случи, дали ще се изправя? - пита той.
- Не знам - признавам си.
Той предпочита хиляди пъти да е боец във вълчата глутница, отколкото единствен победител в целия свят.
- Кажи ми как се прави - моли ме той. - Кажи ми!
Но и двамата разбираме, че има неща, на които никой не може да те научи. Боецът може да бъде победител, но това не прави задължително победителя боец.”
― Markus Zusak, Fighting Ruben Wolfe

“– Извинете, като че ли говоря малко безредно. То е, защото се вълнувам. Но и вие сте лекар, ще ме разберете и така. И сега има толкова опити, толкова методи за борба с тия зловещи образувания. Не само хирургичните. Да речем, хипертермията – лечение­то с висока температура на тялото. При 40° С за десет дни всички ракови клетки загиват. Описани са случаи за изчезване на тумор след тежки пристъпи на малария. От морските краставици – холотуриите, произвеждаме и ние холотурин, а от морския червей бонелия – бонелин. Други правим от миди, морски таралежи и звезди. Но във всички случаи крайната победа ще се определи от засиления имуни­тет. Злокачествени клетки се образуват и у младите организми, обаче имунната система веднага ги унищожава. Всеки момент в човешкото тяло пъплят десетина милиона мутантни клетки, вероятни бъдещи огнища на рак, ала невидимата стража ги обезврежда. В повечето случаи тя ги потиска и у възрастните хора. При аутопсии на стар­ци, починали от други причини, са откривани загаснали туморни огнища. Наистина днес е малко по-зле. Имунният ни механизъм е отслабнал от „безработицата“ си. Хигиената и всевъзможните лекарства не му позволяват да се развие напълно. При това е и объркан от множеството антигени в замърсената околна среда.”
― Петър Бобев, Зъбатите демони

“При вида на бушуващата екологична катастрофа в океана той си припомняше многото други подобни катастрофи, променяли облика на живота върху планетата. Наистина, без да го затрият (твърде жилав беше той), но затова пък – да го подменят основно. В ущърб на едни, в полза на други.
И все пак като че ли истинските катастрофи започват с чове­ка. И първата от тях – може би, когато неандерталците или кроманьонците, или всички заедно, са унищожили мамутите, косматите носорози, пещерните мечки, гигантските елени.
После – когато скотовъдът се заел да опожарява горите за пасища, а земеделецът след него да изорава пасищата му. Тъй, както е възникнала Сахара и до днес продължава да настъпва на юг, понеже на север вече няма къде да настъпва. Защото едно от последните ѝ препятствия нататък е отстранил „премъдрият“ цар Соломон, който за строежа на храма си изсякъл ливанския кедър. Същата участ, там пък благодарение на козите, сполетяла малко след това и Гърция, Италия, Сицилия, Испания. И колко още други, напълно подготвени за пустини! Великият цар Кир, понеже конят му се удавил в река Диала, заповядал да я бият с камшици, а сетне да я пресушат с триста и шестдесет канала. Последицата, няма съмнение – отново пустиня. Преди два века Байрон казал: „Човешкият път е белязан с разрушение, но властта му стига само до брега“. Уви! Тогава, по онова време – може би. Днес за беда на цялата планета, та и за собствена негова беда, разрушителната мощ на човека прекрачи бреговата линия. Навлезе и в морето. И то с не по-малка стръв. Опитва се да го превърне в помийна яма за отпадъ­ците си, като преди това бърза да опустоши живото му богатство. Пак по негова вина и океанът ще стане пустиня.
(...)
Колко ли души на Земята знаят какво значи екология – науката за взаимоотношенията между организмите и околната сре­да, колко ли са чували за екологичната пирамида? За Триединството на природата, като Триединството на бога в евангелието: растения – растителноядни животни – хищници. И отново... И от­ново...
Хиляда тона трева ще изхранят тридесет милиона скакалци. Те са достатъчни за деветдесет хиляди жаби, с които могат да се заситят триста пъстърви – точно за един човек годишно.
Този пример трябва да бъде изучаван още в началните класо­ве. Най-отдолу на пирамидата – растенията, на по-горното ѝ стъпало – животните вегетарианци, най-отгоре – хищниците. При прехода от едно стъпало на друго по тая пирамида се губят де­ветдесет процента от енергията.
Ако вместо тези триста пъстърви готвим жаби, ще изхраним десетки хора; ако ги заменим със скакалци – стотици. А ако ядем растения – хиляди хора. Така някак си вегетарианството се оказва екологично обосновано (...)”
― Петър Бобев, Зъбатите демони

“– Знаете ли каква е разликата между животните и човека? Единствената. Не разумът, не речта. Само това, че животните не са в състояние да нарушат природното равновесие. Като човека. Като вас и мен. Все за тия неща си мисля напоследък. Не е ли чо­векът за цялостната природа онова, което е ракът за организма?
– Оставете тези проблеми! Говорим за препарата.
– Точно за него! Защото именно той причини цялата катастрофа. Спомняте ли си какво казва Шилер: „Природата е винаги съ­вършена, ако за беда в нея не е стъпил човекът“. А Гьоте въз­кликва: „Природата е винаги права!“. Прави ли сме ние тогава да нарушаваме реда ѝ?
Милионерът опря юмруци в масата.
– Прав съм аз! Не ме интересува нищо извън мен! Светът съществува, докато съществувам аз, субектът, който го възприема. Изчезна ли аз, няма какво да възприемам. Значи и светът е изчезнал...
– Философия на най-елементарния егоизъм! – изпусна се да изрече мислите си Дюрер. Но не спря. Беше започнал. – Философия на канибала: „Какво е добро? Да те изям аз. Какво е зло? Да ме изядеш ти!“.
Маккреди се владееше добре.
– Както изглежда, вие сте алтруист. Както изглежда, за мен, за цялото човечество извлякохте сквалотимузина – не за Силвия, което ще рече, за вас...
– Укорът ви е напълно основателен. И аз го приемам. Но същността не се променя. Алтруизмът не е мое изобретение, нито на религиите, нито на моралистите. Той е изобретение на самата природа, един от лостовете на еволюцията. Само такова животинско стадо оцелява, в което членовете му са годни на саможертва, за да оцелее стадото.
– Кой твърди това?
– Науката.
– Науката чрез устата на своите жреци. А помните ли един куриоз? За Аристотел, който твърдял, че мухата има осем крака? Аристотел, който до немного отдавна е бил неин главен жрец. Чийто авторитет не е оспорван хилядолетия...
Дюрер се изправи.
– Въпреки вашата ирония вие разчитате пак на тая наука, за да живеете.”
― Петър Бобев, Зъбатите демони

“Вече не се опитвам да намеря Мястото, което ми принадлежи и на което аз принадлежа изцяло. Осъзнах, че това място съществува, но не като географско местоположение, а вътре в самата мен. Нося го със себе си, като паспорт, с който се връщам на стари места и откривам нови, а те - макар и за малко – стават мои и аз - тяхна.”
― Невена Дишлиева-Кръстева, Куфарът на брат ми: истории за пътя

“Един ден си забраних да се извинявам за неща, които не само че никого не нараняват, но и на друг не влизат в работата. Побеляването на косата ми, гражданското ми състояние, празната кесия, античният модел телефон и изборът ми на какво да се радвам не подлежат на ничий пряк или косвен контрол. Няма кой да ми попречи да се обичам. Понякога работя по толкова часове, колкото се наложи - 21 например. Цяла нощ, периодично заспивам върху клавиатурата. Понякога обаче се вдигам и отивам на кино по обяд. Е, и? На мен ми е добре, сенките под очите са мои, когато се сецна, боли моят кръст. Животът ми е посветен на това да се занимавам с любов с неща, които ме радват, и да отстранявам пречките от пътя към тях за себе си и другите. Не злословя, не завиждам, не се налагам, не се меря с никого. Колкото мога, толкова правя, това ми е мярката. Обичам да се възхищавам, любознателна съм, научих, че светът е пълен с новости, а животът е много къс - пълня си времето с обич, да не съм луда да правя друго?”
― Neva Micheva, Куфарът на брат ми: истории за пътя

“Don't take life too seriously. Punch it in the face when it needs a good hit. Laugh at it.”
― Colleen Hoover, Slammed

“Винаги ми се е искало да бъда мръсник, на когото не му пука от нищо, само че тъкмо когато не си мръсник, се чувстваш такъв, защото истинските мръсници не чувстват абсолютно нищо. Така че единственият начин да не се чувстваш мръсник, е да бъдеш мръсник.”
― Romaine Gary

“... Някой ден със сигурност ще се продават хапчета за човечност. И човек ще взема сутрин по едно на гладно, преди да се срещне с другите.”
― Romain Gary, The Roots of Heaven

“You cannot kill a breeze, a wind, a fragrance; you cannot kill a dream or an ambition.”
― Michel Onfray

“Любовта може да ти послужи за много неща, но не и за да живееш.

Любовта убива. Убива по жесток начин. Убива с всичка сила. Убива всеки ден. И само в тази смърт, в тази дребничка смърт се съдържа значимостта на живота. В тази дребничка смърт и само в тази дребничка смърт се случва животът. Днес ти ме уби за пореден път, а аз можех да прекарам целия си живот, убиван от теб по този начин.
Да обичаш, е нещо изящно, но да обичаш е и нещо нещастно. Но за какво е светът, ако няма нещастия?”
― "Обещавам ти провал", Педру Шагаш Фрейташ

“[...]старостта е тъжно възкресение, учи ни как да живеем, а после ни убива”
― "Обещавам ти провал", Педру Шагаш Фрейташ

“[..].не смъртта е безмилостна, безмилостно е да умра,
докато съм жив”
― "Обещавам ти провал", Педру Шагаш Фрейташ

“For where all love is, the speaking is unnecessary”
― Diana Gabaldon, Outlander

“През шейсетте години българската литература прави важно откритие. Наместо героят на петдесетте, който през цялата творба носи идеята на яките си мишци, писателите предлагат на внимателно очакващия читател образа на неординерния и непредсказуем Търсач. Търсача на идеи. От естетическа, пък и от социалнополитическа гледна точка това се оказа непоправимо. Самото време започва да става недоверчиво — героите заразяват читателя със съмнения.
През това десетилетие жанрът на романа взема много важно географско решение — екстрадира героя си на острова на Историята. На заточение, но свободен. Тук той реализира две изключителни възможности. На първо място генерира, произвежда памет — нещо твърде невъзпитано през петдесетте години. На второ — дръзко и безнаказано разхожда горещите си съвременни идеи из иначе безобидните мъртви експонати на историческата тема. И още — художественото заиграване с историческата истина актуализира проблема за Истината изобщо, за нейната релативност, относителност, недоказуемост. Върху тая благородна пясъчна несигурност се издигат словесните крепости на „Летопис на смутното време“, „Цената на златото“, „Време разделно“, „Антихрист“.”
― Иван Станков, Фигури на отвъдността в българската литература на ХХ век

“He's so busy looking inside people to find the good that he misses the knife they're holding in their hand.”
― Alexandra Bracken, The Darkest Minds