Lubomira

“– Знаете ли каква е разликата между животните и човека? Единствената. Не разумът, не речта. Само това, че животните не са в състояние да нарушат природното равновесие. Като човека. Като вас и мен. Все за тия неща си мисля напоследък. Не е ли чо­векът за цялостната природа онова, което е ракът за организма?
– Оставете тези проблеми! Говорим за препарата.
– Точно за него! Защото именно той причини цялата катастрофа. Спомняте ли си какво казва Шилер: „Природата е винаги съ­вършена, ако за беда в нея не е стъпил човекът“. А Гьоте въз­кликва: „Природата е винаги права!“. Прави ли сме ние тогава да нарушаваме реда ѝ?
Милионерът опря юмруци в масата.
– Прав съм аз! Не ме интересува нищо извън мен! Светът съществува, докато съществувам аз, субектът, който го възприема. Изчезна ли аз, няма какво да възприемам. Значи и светът е изчезнал...
– Философия на най-елементарния егоизъм! – изпусна се да изрече мислите си Дюрер. Но не спря. Беше започнал. – Философия на канибала: „Какво е добро? Да те изям аз. Какво е зло? Да ме изядеш ти!“.
Маккреди се владееше добре.
– Както изглежда, вие сте алтруист. Както изглежда, за мен, за цялото човечество извлякохте сквалотимузина – не за Силвия, което ще рече, за вас...
– Укорът ви е напълно основателен. И аз го приемам. Но същността не се променя. Алтруизмът не е мое изобретение, нито на религиите, нито на моралистите. Той е изобретение на самата природа, един от лостовете на еволюцията. Само такова животинско стадо оцелява, в което членовете му са годни на саможертва, за да оцелее стадото.
– Кой твърди това?
– Науката.
– Науката чрез устата на своите жреци. А помните ли един куриоз? За Аристотел, който твърдял, че мухата има осем крака? Аристотел, който до немного отдавна е бил неин главен жрец. Чийто авторитет не е оспорван хилядолетия...
Дюрер се изправи.
– Въпреки вашата ирония вие разчитате пак на тая наука, за да живеете.”
― Петър Бобев, Зъбатите демони

“What does it mean that man is a 'social animal? Only that humans need one another in order to define themselves and achieve self-consciousness, in a way that molluscs or earthworms do not. We cannot come to a proper sense of ourselves if there aren't others around to show us what we're like. 'A man can acquire anything in solitude except a character,' wrote Stendhal, suggesting that character has its genesis in the reactions of others to our words and actions. Our selves are fluid and require the contours provided by our neighbours. To feel whole, we need people in the vicinity who know us as well, sometimes better, than we know ourselves.”
― Alain de Botton, On Love

“Затова пък, намереше ли [Сапожников] каквото търси, всеки използваше идеята му, без да се посочва източникът ѝ – и в науката, и – колкото и да е странно – в изкуството: добавяха просто към ястието друга гарнитура и го поднасяха на клиента. Сапожников беше нещо като олицетворен научен и всякакъв друг фолклор. А както е известно, фолклорът е не само безименно, но и безстопанствено имущество. Сапожников беше безстопанствено имущество. Да бяха казвали поне по някое благодаря! Но и благодаря не казваха. Би било признак на непоследователност. А както ние с вас разбираме, главното качество на бездарността е да бъде последователна, тоест да не приема коригиращи сигнали отвън.”
― Михаил Анчаров, Самшитовый лес

“Judged against eternity, how little of what agitates us makes any difference.”
― Alain de Botton, Status Anxiety