“Понякога насън летеше със свраките. Пристъпваше към края на покрива и без да поглежда под себе си, скачаше в нищото. Падаше и падаше надолу, после разперваше ръце и отлиташе към близкото дърво. Не се страхуваше, но и не изпадаше във възторг. Съвсем естествено беше. Съвсем в реда на нещата. Такова се оказваше сврачешкото ежедневие – обикновено.”