Vanya

“Мигът. Нима в един миг, в една точка от времето, могат да се напластят толкова дни, дни, дни, избледнели и изведнъж заруменели от кръв? Все гоним мига. И все ни се изплъзва. Все ни се струва, че е в шепата ни. Разтворим я – вече нищо няма. А ние дори не предполагаме, че мигът е рядко, почти противоестествено явление. Времето е поток от мигове, преливащи се един в друг, разтворили един в друг боята, дъха и трептенията си. Сив поток. Дълъг години наред. Цял живот. Все същите пепеляви монотонни вълни. Ние чакаме един наситен, интензивен, пълноценен миг. Нищожна е вероятността да го изпита човек. Мигът е извън времето. Мигът не е траене, той е гранична точка.”
― Блага Димитрова, Отклонение

“Тишина. Минахме през толкова шумотевици и трясъци че започнахме да се съмняваме в съществуването на тишината".”
― Блага Димитрова, Отклонение

“Очите на първата ни любов. Те са най- силната, неизтриваема памет на нашия образ. Само те могат да ни видят през реката на времето, която всеки ден подмолно заличава по някоя наша черта, всекичасно ни отнема и поройно отвлича завинаги нещо наше, характерно и впечатва нещо ново, изплъзващо се от погледа на другите, които са близо край нас, пък и от собствения ни поглед".”
― Блага Димитрова, Отклонение

“Денят отново си влиза в рамката, готов за съзерцаване и спомняне.”
― Иванка Могилска, Тая земя, оная земя