“Кой беше този?
Кой би могъл да бъде?
Богът на Загубата.
Богът на Дребните неща.
Богът с настръхналата кожа и Внезапните усмивки.
Той не можеше да прави две неща едновременно.
Ако я докосваше, не можеше да й говори, ако я любеше, не можеше да си тръгне, ако говореше, не можеше да слуша, ако се биеше, не можеше да победи.
Аму копнееше за него. Болееше за него с цялото си естество.”