Змей

“И започнах да пътувам - в пространството и времето - чрез книгите, за да докажа това. Чрез Даниел Дефо се отбих в Лондон, за да направя обиколка с гид из чумавата година. Чух онзи, който бие камбаната, да вика "Изнесете мъртвите си" и подуших дима от подпалените трупове. Все още го усещам в ноздрите си.
Хората измират като плъхове в Лондон, всъщност плъховете също измираха - като хора. След като прекарах два часа там, усетих нужда да сменя пейзажа, при което отидох в Китай и се изкачих по стръмната, тясна пътека сред бамбук и кипариси, за да поседна на прага на малката планинска хижа заедно със стария Ту Фу. Тихо се взирах в млечната мъгла, издигаща се над долината, слушах вятъра в тръстиковите навеси и глухото ехо на камбаните в далечен храм - и двамата бяхме "всеки сам с десет хиляди неща".”
― Sam Savage, Firmin: Adventures of a Metropolitan Lowlife

“Изреждаш ги, после бавно произнасяш на глас всяко едно и ги оставяш да разбият сърцето ти. "Оливър Туист", "Хъкълбери Фин", "Веилият Гетсби", "Мъртви души", "Мидълмарч", "Алиса в страната на чудесата", "Бащи и синове", "Гроздовете на гнева", "Пътят на плътта", "Американска трагедия", "Питър Пан", "Червено и черно", "Любовникът на лейди Чатърли".”
― Sam Savage, Firmin: Adventures of a Metropolitan Lowlife

“Няма по-нормален начин да се създаде топло другарско чувство от разрушението. В продължение на няколко минути, попаднали в мелето, всички ние се чувствахме като голямо и щастливо семейство. Когато ме помолят да разкажа някоя весела случка от детството си, аз винаги изваждам тази, за да покажа колко нормални бяхме всъщност.”
― Sam Savage, Firmin: Adventures of a Metropolitan Lowlife

“Красноречив до степен на бъбривост, аз бях обречен на мълчание.
…
На света има два вида животни - такива, които са надарени с език, и такива, които не са. Животните надарени с език, от своя страна се разделят на две групи - говорещи и слушащи. Към последните се отнасят най-вече кучетата. Кучетата обаче, бидейки извънредно глупави, понасят афазията си с някаква сервилна радост, която изразяват в помахване на опашка. Моят случай далеч не беше такъв. Аз не понасях мисълта, че е възможно да прекарам дните си в мълчание.”
― Sam Savage, Firmin: Adventures of a Metropolitan Lowlife