Vessela

“…Отвори Горбачов клетката – и ние се юрнахме.”
― Svetlana Alexievich, Czasy secondhand. Koniec czerwonego człowieka

“Спомням си, че в СПБ имахме една група, която се наричаше „SOS”, имаше и списък на хора, готови да отговарят на конкретни въпроси по различни теми. Аз съм луда на тема справки и когато не мога да намеря нещо, се обаждам или на Димитри, или на Кръстан, или на Тодор. Освен тях в този списък имаше например археолог, физик, химик, свещеник, бяха си оставили телефоните и всеки можеше да се обади с конкретен въпрос към тях. Това беше голяма помощ. В тази група влизаха и невероятните Сергей Влахов и Сидер Флорин.

(Жени Божилова)”
― Емил Басат, Преводът – лица и маски, книга 2

“Защо не осъдихме Сталин? Ще ви отговоря… За да осъдиш Сталин, трябва да осъдиш роднините си, познатите си. Най-близките си хора.”
― Svetlana Alexievich, Czasy secondhand. Koniec czerwonego człowieka

“Един ден си забраних да се извинявам за неща, които не само че никого не нараняват, но и на друг не влизат в работата. Побеляването на косата ми, гражданското ми състояние, празната кесия, античният модел телефон и изборът ми на какво да се радвам не подлежат на ничий пряк или косвен контрол. Няма кой да ми попречи да се обичам. Понякога работя по толкова часове, колкото се наложи - 21 например. Цяла нощ, периодично заспивам върху клавиатурата. Понякога обаче се вдигам и отивам на кино по обяд. Е, и? На мен ми е добре, сенките под очите са мои, когато се сецна, боли моят кръст. Животът ми е посветен на това да се занимавам с любов с неща, които ме радват, и да отстранявам пречките от пътя към тях за себе си и другите. Не злословя, не завиждам, не се налагам, не се меря с никого. Колкото мога, толкова правя, това ми е мярката. Обичам да се възхищавам, любознателна съм, научих, че светът е пълен с новости, а животът е много къс - пълня си времето с обич, да не съм луда да правя друго?”
― Neva Micheva, Куфарът на брат ми: истории за пътя