“На гарата
Това се случи преди две години на забравена от Бога гара близо до Пенза.
В ъгъла се беше събрала компания. Отидох при тях. Оказа се, че изпращат войник на фронта.
Един там, пиян, отметнал глава нагоре, свиреше на акордеон. Хълцащ младеж – занаятчия наглед, – с треперливо хилаво тяло, протегнал ръце към акордеониста, пошепна:
– Разтягай, Ваня…
После се отдръпна и обърнал гръб на останалите, съсредоточено капна одеколон в мръсната чаша с ханжа, китайска водка.
Бутилката с мътната течност обикаляше от ръка на ръка. Всички бяха пияни. Бащата на войника седеше на пода отстрани, блед и мълчалив. Братът на войника непрестанно повръщаше. Той се свлече, захлупи лице в бълвоча си и в този вид заспа.
Дойде влакът. Време беше за сбогуване. Бащата на войника не искаше да става – нито да отвори очи, нито да се надигне.
– Ставай, Семьонич – каза занаятчията. – Благослови сина си.
Старецът не отговори. Взеха да го будят. Копчето на кожената му шапка висеше. Приближи се стражарят.
– Тъпанари – рече той, – човекът мъртъв, те го бутат.
Излезе вярно – заспал и умрял. Войникът се огледа сащисан. Акордеонът потрепваше в ръката му и от тръскането просвирваше.
– Виж ти – каза той, – виж ти… – и допълни, подавайки акордеона: – Акордеонът е за Петка.
На перона излезе началникът на гарата.
– Веселби… – измърмори той – намерили къде да се сбират… Прохор, кучи сине, дай втори…
С големия железен ключ от гаровия клозет стражарят два пъти удари камбаната (езикът на камбаната отдавна беше изскубнат).
– Вземи си сбогом с баща си – казаха на войника, – стоиш като пукал.
Войникът се наведе, целуна бащината мъртва ръка, прекръсти се и тъпо тръгна към вагона. А брат му – той остана да спи в повръщнята си.
Откараха стареца. Хората започнаха да се разотиват.
– На ти трезвост – обади се старчокът търговец до мен, – мрат като мухи кучите му синове…
– Не, братко, трезвост, умряла работа… – твърдо каза брадат селянин, който се приближи до нас. – Народът ни е народ пияница. Мътно око му трябва…
– Какво? – недочу търговецът.
– Гледай – отговори селянинът и с ръка посочи към полето, черно и безкрайно.
– И?
– И нищо. Тоз мъток виждаш ли го? Ей такова око му трябва и на народа – мътно.
(1918)”
―
Вдъхновение
Share this quote:
Friends Who Liked This Quote
To see what your friends thought of this quote, please sign up!
0 likes
All Members Who Liked This Quote
None yet!
This Quote Is From
Browse By Tag
- love (101962)
- life (80600)
- inspirational (76827)
- humor (44775)
- philosophy (31456)
- inspirational-quotes (28711)
- god (27026)
- truth (24941)
- wisdom (24941)
- romance (24638)
- poetry (23661)
- life-lessons (22734)
- quotes (21264)
- death (20757)
- happiness (18996)
- hope (18775)
- faith (18582)
- inspiration (18004)
- motivational (15980)
- spirituality (15977)
- relationships (15851)
- religion (15512)
- life-quotes (15266)
- writing (15063)
- love-quotes (14856)
- success (14194)
- motivation (14012)
- time (12950)
- science (12245)
- motivational-quotes (12184)

