“Имало една жена, Ксения се казвала. В гърдите едра, в раменете заоблена, очите ѝ сини. Жена и половина. Де и за нас такава.

Мъжът ѝ загинал през войната. Три години живяла без мъж, слугувала в богаташка къща. Господата искали готвено три пъти на ден. Дърва изобщо не се палели – само въглища. От въглищата става жега непоносима, във въглищата тлеят огнени рози.

Три години жената готвела за господарите и се пазела от мъжете. Ама тези гърди топузи къде да ги дене, а? Хайде де!”