“После стана тихо... Имаше думата часовникът, който откъсваше секунди от времето и ги хвърляше зад гърба си. Аз гледах смачканото страшно лице на моята дъщеря и се питах какво е времето - червеи и кръв, които се движат едновременно във вените и артериите на човека. Ако няма хора, времето не би имало къде да тече, то не съществува извън кръвоносната система на човека. Времето за мен е дъщеря ми.”