Здравка Евтимова > Quotes

“Имам всичко, всичко, ако човек е достатъчно глупав да си въобрази, че всичко е в банката. Понякога човекът е старинна мебел, друг път - пламнал от завист поглед или дума, окъпана в отрова.”
― Здравка Евтимова, Зелените очи на вятъра

“Той вървеше към автобусната спирка, където нямаше нито едно дърво - посивял като тротоара, тежък като нощ.
След стъпките му, направо върху асфалта, поникваха кестени.”
― Здравка Евтимова, Кръв от къртица

“Аз се запознах с Борис под кестените в училищния двор в Радомир, където бях учителка по английски за първа година и мислех, че светът - това са учениците от трети В курс...
Борис ми се обаждаше понякога - това бяха дни, когато цъфтяха кестени и идваха птици от юг. Аз цъфтях при моите класове в техникума, вече знаех, че те не са целият свят - парите бяха целият свят, а аз ги нямах.”
― Здравка Евтимова, Кръв от къртица

“После стана тихо... Имаше думата часовникът, който откъсваше секунди от времето и ги хвърляше зад гърба си. Аз гледах смачканото страшно лице на моята дъщеря и се питах какво е времето - червеи и кръв, които се движат едновременно във вените и артериите на човека. Ако няма хора, времето не би имало къде да тече, то не съществува извън кръвоносната система на човека. Времето за мен е дъщеря ми.”
― Здравка Евтимова, Зелените очи на вятъра