Trayana > Trayana's Quotes

“there is a difference between someone telling you they love you and them actually loving you”
― Rupi Kaur, Milk and Honey

“непрекъснато съм изплашен до смърт като трябва да свърша
всичките най-обикновени неща, всички онези малки неща, които
хората успяват да вършат с такава лекота.”
― Charles Bukowski, Love Is a Dog from Hell

“She's mad, but she's magic. There's no lie in her fire.”
― Charles Bukowski

“Жените, които оставят след себе си повече въпроси, отколкото спомени, са тези - трудните. И за забравяне, и за обичане...
- На жените, които обичах, подарявах залез.
Определено се бях размекнал.
- Защо не изгрев? Символично е, начало... Начало на нов ден.
Дааа, Луиза е жена. Има право да бъде буквална дори в символиката.
- Защото да подариш залез, е обещание. Обещанието, че ще бъдеш до нея в тъмното, което идва. Каквото и да крие в себе си. Обещанието, че няма да се събуди сама. Повярвай ми, всяка жена чака този, който иска да й подари залез. Жените са уморени от изгреви с мъже, с които не са залязвали. Прииска ли ми се да подаря залез на жена, не се питам повече дали я обичам.”
― Мария Лалева, Живот в скалите

“- Таралеж в гащите е красивата и умна жена, приятелю... Цял жувот съм бягал от такива.
Никой не можеше да лъже по-очерователно от него. Не само че не е бягал, ами настървено ги е търсил. Такова его има нужда от предизвикателства и война.
- Грешиш! Таралеж в сърцето са - апострофира го Демир с усмивка. - Бог ни праща жените по размера на сърцето, а ние ги мерим по гащите си. На това, Михаиле, му се вика тъжна ирония.
- Тъжка ирония или необозрима глупости е да приемеш женската любов за неизменна даденост, аз пък да ти кажа. Имах една жена, Демире ... Красива жена, силна. Много достойна. Обичахме се. Но нейните дяволи в комбинация с моите образуваха такъв ад, че можехме да разплачем и Данте. Все още я обичам, но ако я видя, ще избягам. Точно като дявол от тамян. Въпреки че тя не е тамянат. Не, не! Тя носи в себе си липсващата част от моя ад.
- А къде е раят ти, Михаиле?
- Пак при нея. В първите няколко мига на срещата. Преди да са се надушили дяволите ни.
- Колко разстояние ви е нужно?
- Живт-живот и половина. Когато я изоставих, вървя дълго след мен. Като Мария-Магдалена след Христос. Продължаваше да вярва в мен. Вярваше дори в нещо, което аз отдавна бях забравил, че нося. Беше надскочила гордостта. Тогава я мразех, тежеше ми тази нейна любов. Много по-късно разбрах защо. Защото не можех да обичам като нея. Не бях се научил. Бях свикнал да ме обича. Мислех, че ще ме обича вечно, каквото и да се случи. Но когато един ден осъмнах без сянката й зад гърба си, усетих самота, каквато не бях изпитвал. А каква е истинската пустота, разбрах, когато я видях, прегърнала друг.
- Потърси ли я?
- Не. След като се страхуваш да обичаш, не ти се дава и смелост нито за битка, нито за извинение.”
― Мария Лалева, Живот в скалите

“- Обещавай, но само наум. Пред себе си. Мъжът е хубаво да се научи да обещава в мълчание и да се извинява на глас. Преди време в кръчмата на Ставрос водих точно същия разговор с Богомил, както с теб сега. Още реставрираше старата черква. Скачаше като петел стещу мен, че нямало непоправими и непростими неща. Казах му: 'Непростими наистина няма, Богомиле, но непоправими... Мога да поспоря. Не искам да ти разбивам илюзиите, момче. Млад си, зелен си. Мек ти е цинизмът още. Много са ти времето и самочувствието, малко са ти разните и тишината. Но от мен да запомниш една мъжка приказка - смъртта, жената и алкохолът нямат прошка, когато си прекалил да си играеш с тях. Не дах боже, да си ги подценил'.”
― Мария Лалева, Живот в скалите

“Когато сме млади, ние мъжете, обичаме да сме безотговорни. Или по-точно, не си даваме сметка колко сме безотговорни към чуждия живот. Към чуждото сърце. Искаме и имаме. Жени. Чужди, други, не нашите, не тези, при които се прибираме вечер. Искаме и ги имаме. Не знам кой е по-лошо - това, че имитираме любов, за да ги имаме, или това че наистина е любов, от която се отказваме, когато ни хванат. Или когато усетим, че става все по-трудно да се прибираме у дома с тези, другите жени, в ума и в душите си.
Обичах тази жена. С цялото си сърце. Но я изоставих.”
― Мария Лалева, Живот в скалите

“- Не си простих това, че дадох надежда на наранена от друг жена. И си взех обратно надеждата, когато я изоставих и избрах да остана при жената, с която живеех от няколко години. След мене в тези очи вече нямаше рана, имаше ад. Тя беше живото ходещо и дишащо доказателство за моя провал. Такава жена не можеш да забравиш, но можеш да намразиш. Да я превърнеш в демон в ума си, да я унизиш. Не само можеш, налага ти се, искаш! Повече от всичко! Задължително е! Мачках я в ума си, на живо, насаме, пред други хора. Винаги, навсякъде. Мразех я. А тя се усмихваше и питаше: "Как си? Добре ли е при теб?". И я намразвах още повече. Или ми се искаше да е така.
- Защо се отказа да обичаш? - замислено ме попита учителката на Павел.
По интонацията на въпроса разбрах, че Павел и като негови осиновители бяхме спасени.
- Защото ме караше да се чувствам малък.
- Ти си бил малък. Големите не се отказват от любовта>
- Ако я помоля за прошка сега, на глас, ще попие ли моето извинение във въздуха, ще стигне ли до нея? Ще й се разкрие ли тайната на прошката? Вече вярвам, че душата на другия ти се е извинила още преди да те обиди. Човек е устроен странно и загадъчно. Дори до края на дните си да не чуеш с ушите си простата думичка "извинявай", в един миг, извън всяка логика и доказателства, усещаш с кожата и с душата си, че някой някъде си се е извинил. В този момент трябва да простиш на себе си. Защото си забравил голямата истина, че обидата, и прошката започват и свършват с теб.
.......
- Където и да е, знам, че ми е простила. Аз съм осъденият да помни.”
― Мария Лалева, Живот в скалите

“–Само заклет пияница и стар развратник като мен може да ти го каже, Демире. Жената и ракията биват точно три вида - неотпита, изпита и недопита. Тая, последната, ме правърна в мъдрец...
– Последната недопита жена или последната недопита ракия, Михаиле? Бъркаш мъдреца с дървения филисоф, ма найсе. А само светец като мен може да ти отговори, че жената бива точно два вида - силна и слаба ракия. Останалото е въпрос на пияч, Михаиле!”
― Мария Лалева, Живот в скалите

“Because there’s always something to live for. Something to be thankful for. Something to look forward to.”
― Erin Watt, One Small Thing: A Gripping YA Contemporary Novel of Secrets and Forbidden Love

“i am not a hotel room. i am home
i am not the whiskey you want
i am the water you need
don't come here with expectations
and try to make a vacation out of me”
― Rupi Kaur, Milk and honey

“you must want to spend the rest of your life with yourself first”
― Rupi Kaur, Milk and honey

“did you think i was a city
big enough for a weekend getaway
i am the town surrounding it
the one you've never heard of
but always pass through
there are no neon lights here
no skyscapers or statues
but there is thunder
for i make bridges tremble
i am not street meat i am homemade jam
thick enough to cut the sweetest
thing you lips will touch
i am not police sirens
i am the crackle of a fireplace
i'd burn you and you still
couldn't take your eyes off of me
cause i'd look so beautiful doing it
you'd blush
i am not a hotel room i am home
i am not the whiskey you want
i am the water you need
don't come here with expectations
and try to make a vacation out of me”
― Rupi Kaur, Milk and honey