Natalya Gregory > Natalya's Quotes

“Fringe winds from Hurricane Lori rushed in, carrying dust and debris. It blew through the highceilinged, chandeliered lobby and back into the wide open doors of the elegant and intimate dining room. White linen tablecloths fluttered and napkins flew in the air, sending plates and silverware crashing to the floor.”
― Behcet Kaya, Murder on the Naval Base

“Death is the ultimate test of faith.”
― Gabriel F.W. Koch, Death Leaves a Shadow

“We strive for harmony, but it is not always realized.”
― C. Toni Graham, Crossroads and the Himalayan Crystals

“He used to be a bad boy,” she said. “I looked him up on social media. Tattoos, always partying. And a musician.”
That I hadn’t expected. “Really?”
“He was a drummer before taking over his daddy’s empire. Very sexy.”
― J.J. Sorel, A Taste of Peace

“The man was scowling as if he’d had seven days’ constipation.”
― Rowena Kinread, The Missionary

“I am reminded of the story of the man who visits a Zen master. The man asks, “What truths can you teach me?” The master replies, “Do you like tea?” The man nods his head, and the master pours him a cup of tea. The cup fills and the tea spills. Still the master pours. The man, of course, protests, and the master responds, “Return to me when you are empty.” The lesson here is that we need to empty ourselves of our preconceived beliefs in order to be open to a broader, more complex reality.”
― Susan Scott, Fierce Conversations: Achieving Success at Work and in Life One Conversation at a Time

“Nights and days came and passed
And summer and winter
and the rain.
And it was good to be a little Island.
A part of the world
and a world of its own
All surrounded by the bright blue sea.”
― Margaret Wise Brown, The Little Island

“Svaki nered se opravdava ako teži da izađe iz sebe, možda se kroz ludilo može dospjeti do razuma koji neće biti onaj razum čiji je nedostatak ludilo.”
― Julio Cortazar

“I had given up some youth for knowledge, but my gain was more valuable than the loss”
― Maya Angelou, I Know Why the Caged Bird Sings

“Saying thank you, when you really mean it, when you remember what someone done for you-she shakes her head, stares down at the scratched table-it's so good.”
― Kathryn Stockett

“– Мистър Бог няма лице.
Обърнах се към нея и повдигнах въпросително вежди: „Как така?“ Ана отново се допря до ухото ми:
– Щото няма нужда да се обръща, за да види всички. Зат’ва! – после се облегна на пейката и, потвърждавайки с кимане своята увереност, скръсти ръце, с което показа, че слага точка по въпроса.
На път за вкъщи я попитах какво бе искала да каже с думите „няма нужда да се обръща“.
– Ами аз си имам „предница“, имам си и „задница“, зат’ва трябва да се обръщам, ако искам да видя какво има отзад. А Мистър Бог не трябва.
– А какво прави той тогава?
– Мистър Бог има само предница, той няма задница.
– О – кимнах на свой ред аз, – разбирам.
Идеята, че Мистър Бог няма задница, ми се стори удивително смешна и с все сила се опитах да потисна смеха си. Не успях и след малко избухнах. Ана бе леко озадачена от моя изблик.
– За к’во се смееш?
– Просто на идеята, че Мистър Бог няма задница. Ана присви за миг очи и прихна. Усмивката озари очите й и тя грейна като бенгалски огън.
– Той си няма и онова, нали? – смехът й се разнесе по улицата, издигайки по нея малки барикади. Всички отявлени и самодоволни християни се спънаха в смеха и се намръщиха.
– Мистър Бог си няма дупе – си пееше Ана по мелодията на един християнски химн. Намръщените физиономии гледаха все по-скандализирано и ужасено.
– Отвратително! – каза Неделният Костюм.
– Малка дивачка! – изскърцаха Неделните Обувки.
– Дяволско изчадие! – отсече Джобният Часовник с полюляваща се от жилетката верижка, но Ана продължаваше, смеейки се заедно с Мистър Бог.
По пътя към къщи тя упражняваше новооткритата си игра. Както се хвърляше с духовното си същество в обятията на Мистър Бог, така се хвърляше с физическото си същество в моите.
„Мистър Бог няма дупе“ не беше шега, Ана не се държеше като непослушно или глупаво дете. Това бе просто изригване на нейния дух. С тези думи тя се спусна към Мистър Бог и той я улови. Ана знаеше, че ще я улови, знаеше, че нищо не я грози. Наистина нямаше друг начин, просто трябваше да се направи. Това бе нейният начин да бъде спасена.
И с мен си играеше така. Заставаше на известно разстояние, затичваше се и се хвърляше в прегръдките ми. Затичването беше целенасочено и активно, миг след като отскочеше, оставаше напълно пасивна и неподвижна. Не полагаше никакво усилие да ми помогне, за да я хвана, никакво усилие за собствената си сигурност. Сигурността за нея не бе нито едно от тези неща, сигурността означаваше да се довериш на другия.”
― Fynn, Mister God, This is Anna