Дарина Гинева > Дарина's Quotes

“Hiljadu nečijih srećnih časaka biće kao ovaj, ali ovaj nikada više. Hiljadu tuđih ljubavi biće kao ova, ali ova nikada više. Nikada: jedina konačnost. Prvi put znam šta je sreća, osjećam je, vidim, mirišem. Cio svijet i cijela vasiona, nas troje. Nikog drugog osim nas nema.”
― Mesa Selimovic

“— Zar smo svi zli?
— Svi. Neko manje, neko više. Ali svi.”
― Meša Selimović

“Sad sam shvatio: to je prijateljstvo, ljubav prema drugome. Sve drugo može da prevari to ne može.
Sve drugo može da izmakne i ostavi nas puste, to ne može, jer zavisi od nas.
Ne mogu da mu kažem: budi mi prijatelj. Ali mogu da kažem, biću ti prijatelj.
Ali, bilo ovako ili onako, u njegovo prijateljstvo nisam mogao sumnjati. Zavolio sam ga, znam po tome što mi je postao potreban,
što nisam zamjerio ničemu ma šta da je rekao ili učinio, i što mi je sve njegovo postalo važno.
Ljubav je valjda jedina stvar na svijetu koju ne treba objašnjavati ni tražiti joj razloge.
Pa ipak to činim, makar samo zato da još jednom pomenem čovjeka koji je unio toliko radosti u moj život.
Pitao sam ga jednom, kako to da je baš meni poklonio svoje prijateljstvo. Prijateljstvo se ne bira, ono biva ko zna zbog čega kao ljubav.

A ništa ja nisam poklonio tebi već sebi.”
― Meša Selimović

“In years past, to keep their men close, women would wear a ring and bear children.
It doesn't work like that today.
Nowadays, how do we hold on to those we love?
I've no idea.”
― Guillaume Musso, Que serais-je sans toi?

“En ese momento cuando deberia haber tenido un hermano mayor, un padre, una madre, un buen amigo, alguien que le aconsejara precisamente que <>. Porque, cuando lo hacemos, nos arriesgamos a no poder amar nunca mas.”
― Guillaume Musso, Que serais-je sans toi?

“Do you hate people?”

“I don't hate them...I just feel better when they're not around.”
― Charles Bukowski, Barfly

“there are worse things
than being alone
but it often takes
decades to realize this
and most often when you do
it's too late
and there's nothing worse
than too late”
― Charles Bukowski

“what matters most is how well you walk through the fire”
― Charles Bukowski

“I loved you like a man loves a woman he never touches, only writes to, keeps little photographs of.”
― Charles Bukowski, Love Is a Dog from Hell

“We are
Born like this
Into this
Into these carefully mad wars
Into the sight of broken factory windows of emptiness
Into bars where people no longer speak to each other
Into fist fights that end as shootings and knifings
Born into this
Into hospitals which are so expensive that it’s cheaper to die
Into lawyers who charge so much it’s cheaper to plead guilty
Into a country where the jails are full and the madhouses closed
Into a place where the masses elevate fools into rich heroes”
― Charles Bukowski

“Of course it's possible to love a human being if you don't know them too well.”
― Charles Bukowski

“I remember awakening one morning and finding everything smeared with the color of forgotten love.”
― Charles Bukowski, What Matters Most is How Well You Walk Through the Fire

“Pain is strange. A cat killing a bird, a car accident, a fire.... Pain arrives, BANG, and there it is, it sits on you. It's real. And to anybody watching, you look foolish. Like you've suddenly become an idiot. There's no cure for it unless you know somebody who understands how you feel, and knows how to help.”
― Charles Bukowski

“There's nothing to mourn about death any more than there is to mourn about the growing of a flower. What is terrible is not death but the lives people live or don't live up until their death. They don't honor their own lives, they piss on their lives. They shit them away. Dumb fuckers. They concentrate too much on fucking, movies, money, family, fucking. Their minds are full of cotton. They swallow God without thinking, they swallow country without thinking. Soon they forget how to think, they let others think for them. Their brains are stuffed with cotton. They look ugly, they talk ugly, they walk ugly. Play them the great music of the centuries and they can't hear it. Most people's deaths are a sham. There's nothing left to die.”
― Charles Bukowski

“Two people in love, alone, isolated from the world, that's beautiful.”
― Milan Kundera

“Love is the longing for the half of ourselves we have lost.”
― Milan Kundera, The Unbearable Lightness of Being

“But when the strong were too weak to hurt the weak, the weak had to be strong enough to leave.”
― Milan Kundera, The Unbearable Lightness of Being

“Trust is a careless pursuit at best. At worst, it's a good way to get yourself killed.”
― Lauren Kate, Fallen

“След любовта остават телефонни номера, които избледняват. След любовта остават чаши с гравирани монограми, откраднати от по-добрите мотели. След любовта остава една маса в кафене "Манеж" и учуденият поглед на стария келнер, когато ни вижда с други. След любовта на устните остава металният вкус на несполуката. Остават адреси на стаи "от четири до шест". След любовта остават изреченията: "изглеждаш чудесно, никак не си се променил/а..." и "обади се някой път, нали пазиш телефонния ми номер?" След любовта остават тъмните улици, по които се връщахме след любовта. След любовта остават мелодиите по радиото, които постепенно излизат от мода. Остават тайните знаци, любовните шифри, остава твоята страна на леглото и страхът, че неочаквано ще влезе някой. Трак!-поставената слушалка, когатo се обади нечий чужд глас. Хиляда и една лъжи... След любовта остава изречението "Аз ще вляза първа в банята" и отговор: "Няма ли заедно?"- този път не! След любовта остават съучастниците: пазителите на тайните, които вече не са никакви тайни. След любовта остава лекото вълнение, когато пътьом вдъхнем познатия парфюм на някоя непозната жена. След любовта улиците са празни, а градът- пуст. След любовта остават неподписаните картички от Венеция и Амстердам. Препълнените пепелници и празното сърце. Навикът да се палят две цигари едновременно. Случайно направени снимки, загубени фиби, таксиметровите шофьори, които не ни обичаха и цветарките, които ни обичаха. След любовта остава наранената суета. След любовта остават други мъже и други жени. След любовта не остава нищо.”
― Momo Kapor, Una

“Recimo da sam običan čovek, mada to nije sasvim tačno: nema običnih ljudi”
― Momo Kapor

“Profesor, naime, nije bio sklon da deli mišljenje humanista kako ljubav oplemenjuje. Ona je teška kao bolest, i kada čovek ima sreće da je preživi, zauvek mu ostaju ožiljci koji probadaju u određeno vreme; pri pomenu nekog imena, u nekom bledom predvečerju, uz muziku koju smo nekada zajedno slušali, čak i pri letimičnom pogledu na ulični sat pod kojim smo se sastajali...”
― Momo Kapor, Una

“Ako hoćeš da budeš srećan jedan dan", kaže stara poslovica iz Gruzije, "onda se dobro napij! Ako želiš da budeš srećan godinu dana, zaljubi se u lepu ženu. Ali, ako hoćeš da budeš srećan celog života, onda pij dobro vino sa starim prijateljima!"
- Možda se sreća sastoji u tome da na vreme prestanemo sa trkom za srećom? Da stignemo do života pre no što nam lekari zabrane pušenje, alkohol, hranu, kupanje, sunčanje i ljubav?”
― Momo Kapor, Magija Beograda

“Sve će proći. Ali, kakva je to utjeha? Proći će i radost, proći će i ljubav, proći će i život. Zar je nada u tome da sve prođe?”
― Mesa Selimovic, The Fortress

“Lolita, light of my life, fire of my loins. My sin, my soul. Lo-lee-ta: the tip of the tongue taking a trip of three steps down the palate to tap, at three, on the teeth. Lo. Lee. Ta. She was Lo, plain Lo, in the morning, standing four feet ten in one sock. She was Lola in slacks. She was Dolly at school. She was Dolores on the dotted line. But in my arms she was always Lolita. Did she have a precursor? She did, indeed she did. In point of fact, there might have been no Lolita at all had I not loved, one summer, an initial girl-child. In a princedom by the sea. Oh when? About as many years before Lolita was born as my age was that summer. You can always count on a murderer for a fancy prose style. Ladies and gentlemen of the jury, exhibit number one is what the seraphs, the misinformed, simple, noble-winged seraphs, envied. Look at this tangle of thorns.”
― Vladimir Nabokov, Lolita

“I knew I had fallen in love with Lolita forever; but I also knew she would not be forever Lolita.”
― Vladimir Nabokov, Lolita

“…how it would be nice if, for every sea waiting for us, there would be a river, for us.
And someone -a father, a lover, someone- able to take us by the hand and find that river -imagine it, invent it- and put us on its stream, with the lightness of one only word, goodbye. This, really, would be wonderful. It would be sweet, life, every life. And things wouldn’t hurt, but they would get near taken by stream, one could first shave and then touch them and only finally be touched. Be wounded, also. Die because of them. Doesn’t matter. But everything would be, finally, human. It would be enough someone’s fancy -a father, a lover, someone- could invent a way, here in the middle of the silence, in this land which don’t wanna talk. Clement way, and beautiful.
A way from here to the sea.”
― Alessandro Baricco, Ocean Sea

“Защо винаги си тъжен?, го попитах.
Не съм тъжен.
Да, такъв си.
Не е това, отговори. Каза ми, че според него хората живеят години наред, но само в една малка част от тях живеят истински, тоест в годините, в които успяват да направят онова, за което са се родили. Тогава всъщност са щастливи. Останало време е времето, което минава в чакане или в спомени. Когато чакаш или си спомняш, каза ми, не си нито тъжен, нито щастлив. Изглеждаш тъжен, а ти всъщност само чакаш или си спомняш. Не са тъжни хората, които чакат, нито тези, които помнят. Те са само далечни.”
― Alessandro Baricco, Questa storia

“Pero no sucedió nada, porque a la vida siempre le falta alguna cosa para ser perfecta”
― Alessandro Baricco, Without Blood

“-¿Usted tiene hijos?
-No.
-¿Por qué?
El hombre respondió que, para tener hijos era necesario tener confianza en el mundo”
― Alessandro Baricco, Without Blood

“Почти всеки ден, от години вече, взема в ръка перото и пише. Няма имена и няма адреси, които да сложи на пликовете - но има един живот за разказване. И на кого, ако не на нея? Той мисли, че когато се срещнат, ще бъде хубаво да положи в скута ѝ кутия от махагон, пълна с писма и да ѝ каже
- Чаках те.
Тя ще отвори кутията и бавно, когато поиска, ще чете писмата едно по едно и проследявайки по обратния ѝ път километрова нишка синьо мастило, ще прегърне годините - дните, миговете, - които този мъж, преди още да я познава, вече ѝ е подарил.
Или може би просто ще обърне кутията и слисана пред смешния снеговалеж от писма, ще се усмихне, казвайки на този мъж
- Ти си луд.
И завинаги ще го обикне.”
― Alessandro Baricco, Ocean Sea