Iveta Dicheva > Iveta's Quotes

“...Дълго време едничката ми цел в живота бе да се саморазрушавам. И ето че веднъж ми се прииска щастие. Ужасно е, срам ме е, простете ми, но един ден изпаднах в плен на вулгарното изкушение да бъда щастлив. По-късно разбрах, че това е най-добрият начин да се саморазрушиш.”
― Frederick Beigbeder, L'amour dure trois ans

“In life, finding a voice is speaking and living the truth. Each of you is an original. Each of you has a distinctive voice. When you find it, your story will be told. You will be heard.”
― John Grisham

“Don't compromise yourself - you're all you have.”
― John Grisham, The Rainmaker

“Исках да те нямам завинаги, а не да те имам за кратко. " ~”
― Blaga Dimitrova

“Колкото повече търсиш единствения, толкова по-многобройни стават твоите мъже. Без да се усетиш, от много вярност към единствения ставаш невярна на мнозина. От постоянство в мечтата си ставаш непостоянна в живота.”
― Blaga Dimitrova

“Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.


"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!


А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежи прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...”
― Димчо Дебелянов

“The loneliest moment in someone’s life is when they are watching their whole world fall apart, and all they can do is stare blankly.”
― F. Scott Fitzgerald

“Една мисъл не ми дава мира - защо избягах от живота. Спасих ли себе си,
или се погубих?”
― Елин Пелин, Под манастирската лоза

“I hope she'll be a fool -- that's the best thing a girl can be in this world, a beautiful little fool.”
― F. Scott Fitzgerald, The Great Gatsby

“He smiled understandingly-much more than understandingly. It was one of those rare smiles with a quality of eternal reassurance in it, that you may come across four or five times in life. It faced--or seemed to face--the whole eternal world for an instant, and then concentrated on you with an irresistible prejudice in your favor. It understood you just as far as you wanted to be understood, believed in you as you would like to believe in yourself, and assured you that it had precisely the impression of you that, at your best, you hoped to convey.”
― F. Scott Fitzgerald, The Great Gatsby

“And I like large parties. They’re so intimate. At small parties there isn’t any privacy.”
― F. Scott Fitzgerald, The Great Gatsby

“I've learned that people will forget what you said, people will forget what you did, but people will never forget how you made them feel.”
― Maya Angelou

“There is no greater agony than bearing an untold story inside you.”
― Maya Angelou, I Know Why the Caged Bird Sings

“Любов
Всяка нощ
да сънуваш жената
до която лежиш.”
― Георги Господинов, Балади и разпади

“Angry, and half in love with her, and tremendously sorry, I turned away.”
― F. Scott Fitzgerald, The Great Gatsby

“We live for books.”
― Umberto Eco

“Differences of habit and language are nothing at all if our aims are identical and our hearts are open.”
― J.K. Rowling, Harry Potter and the Goblet of Fire

“Не те измести никой - Елисавета Багряна

Не те измести никой в тази къща.
И стола ти е празен в моя кът,
и в книгата ми никой не обръща
листа - недоизчетен този път.

Не гледа в лятна вечер никой с мене,
на прага седнал, звездния екран,
и никой не поема удивено
букета, рано сутринта набран.

Когато зъзна, никой не намята
с любов на плещите ми топъл шал -
и в жега, с витошка вода налята,
не ми е нежно чашата подал.

Минава пак година след година
и сменя се сезон подир сезон.
Връхлита буря, свлича се лавина,
от сняг или от плод се скършва клон...

И видимо в дома тук няма нещо
за тебе да напомня всеки миг -
ни някакви любими твои вещи,
ни в рамка на стената твоя лик.

Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоя пулс тупти -
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.”
― Elisaveta Bagriana, Живота, който исках да бъде поема

“Children are happy because they don't have a file in their minds called "All the Things That Could Go Wrong.”
― Marianne Williamson

“Our deepest fear is not that we are inadequate. Our deepest fear is that we are powerful beyond measure. It is our light, not our darkness that most frightens us. We ask ourselves, 'Who am I to be brilliant, gorgeous, talented, fabulous?' Actually, who are you not to be? You are a child of God. Your playing small does not serve the world. There is nothing enlightened about shrinking so that other people won't feel insecure around you. We are all meant to shine, as children do. We were born to make manifest the glory of God that is within us. It's not just in some of us; it's in everyone. And as we let our own light shine, we unconsciously give other people permission to do the same. As we are liberated from our own fear, our presence automatically liberates others.”
― Marianne Williamson, A Return to Love: Reflections on the Principles of "A Course in Miracles"

“Time was passing like a hand waving from a train I wanted to be on.
I hope you never have to think about anything as much as I think about you.”
― jonathan safran foer

“I feel my heart ache, but I've forgotten what that feeling means.”
― Chuck Palahniuk, Choke

“Make me into anything, but just love me.”
― Chuck Palahniuk, Invisible Monsters

“КРАЯТ НА ЛЯТОТО Е звук.
Онзи звук, с който глухо свисти презрялата смокиня, преди да се разбие върху каменните плочи.
Краят на лятото е мирис на уморена и топла земя, която тръпне, преди зимният вятър да се понесе по нея с бесните си нозе.
Краят на лятото е сън, в който глухарчетата с далекогледи учудено се взират в теб и се молят да имаш кураж за още едно лято.
Краят на лятото е танц, в който сетивата ни се въртят из балната зала на сезона.
Краят на лятото - каква благословена ирония - все още е лято.”
― Александър Секулов, Високите каменни хълмове

“САМОТЕН ОКОЛОСВЕТСКИ ПЪТЕШЕСТВЕНИК прекъснал обиколката си от тъга.
Носталгия по тесните хоризонти на родното стегнали слепоочията и героичните му усилия секнали.
Така човек винаги мечтае да обиколи сърцето си и то да му се стори свят за завладяване.
А винаги е обречен да живее в центъра му и да се чувства като затворник.
Сърцето - крепост, която не даваш на врага и която не можеш да напуснеш.”
― Александър Секулов, Високите каменни хълмове

“Едно дърво стоеше самотно край пътя и много тъгуваше, че няма приятели. Наоколо бе пусто, по полето скитаха ветрове, но никой не се спираше при него, прелитаха птици, но нито една не се скриваше в клоните му, защото бе още голо. Наблизо минаваше река, ала и тя не се спря нито веднъж при дървото да си побъбрят. Реката бързаше да се събере с друга река, за да си приказват заедно из пътя, докато стигнат морето.

Минаваха и хора, разбира се, но те си отиваха по работата и никой не се спираше при дървото. Понякога то си мислеше, че е най-хубаво да може да тръгне на някъде. Но дърветата не могат да вървят, не могат да избягат дори и когато видят, че селяните идват с брадвите да ги секат.

Тъй беше до пролетта. Щом дойде пролетта, дървото се разлисти, тури си много хубава зелена шапка, но пак си стоеше самичко. Веднъж то видя, че един ястреб преследва врабче в небето. Врабчето пищеше и тъй като наоколо всичко бе голо, скри се в зеления клонак на дървото.

Дървото не се разсърди. Те си бъбриха през цялата нощ, а на другия ден птичката си направи гнездо и легна в него да мъти.

Един ден под дървото спря каруца. Селянинът разпрегна конете, тури им сено, а сам той легна да си поспи. Минаваха други селяни, видяха хубавата сянка под дървото и решиха и те да си починат от пътя. Насядаха и почнаха да си разказват истории, а дървото слушаше и му бе много приятно, че не е само. То стоеше и гледаше да разстила добре сянката си, да не би хората да кажат, че сянката не е хубава, и да си отидат.

Оттогава, който минеше по пътя, все спираше под хубавата сянка да си почине. Вярно е, че дървото не можеше да върви с хората по пътя, но нали из пътя им услужваше със сянката си!
Тъй дървото си спечели приятели и разбра, че за да има приятели, то трябва да им дава своята сянка.”
― Йордан Радичков

“I think you still love me, but we can’t escape the fact that I’m not enough for you. I knew this was going to happen. So I’m not blaming you for falling in love with another woman. I’m not angry, either. I should be, but I’m not. I just feel pain. A lot of pain. I thought I could imagine how much this would hurt, but I was wrong.”
― Haruki Murakami, South of the Border, West of the Sun

“Sometimes when I look at you, I feel I'm gazing at a distant star.
It's dazzling, but the light is from tens of thousands of years ago.
Maybe the star doesn't even exist any more. Yet sometimes that light seems more real to me than anything.”
― Haruki Murakami, South of the Border, West of the Sun

“Ако човек положи известни усилия да изглежда нормален, ще си спести доста време, през което спокойно да бъде такъв, какъвто иска да е.”
― Георги Господинов, Физика на тъгата

“Никога няма да бъдем толкова обичани, колкото в детството си. И затова детството е жестоко време. Неговата жестокост е в предстоящото. Къде се губи тази любов след време? Защо цял живот после искаме да ни обичат така, както са ни обичали като деца, без причина, поради едничкия факт, че съществуваме?”
― Georgi Gospodinov, Natural Novel