Iveta Dicheva

Add friend
Sign in to Goodreads to learn more about Iveta.


Всичко за кърмене...
Rate this book
Clear rating

 
The Luzhin Defense
Rate this book
Clear rating

 
Brave New World
Iveta Dicheva is currently reading
bookshelves: currently-reading
Rate this book
Clear rating

 
See all 25 books that Iveta is reading…
Loading...
Александър Секулов
“САМОТЕН ОКОЛОСВЕТСКИ ПЪТЕШЕСТВЕНИК прекъснал обиколката си от тъга.
Носталгия по тесните хоризонти на родното стегнали слепоочията и героичните му усилия секнали.
Така човек винаги мечтае да обиколи сърцето си и то да му се стори свят за завладяване.
А винаги е обречен да живее в центъра му и да се чувства като затворник.
Сърцето - крепост, която не даваш на врага и която не можеш да напуснеш.”
Александър Секулов, Високите каменни хълмове

Блага Димитрова
“ - Не ме разбра, другарю! Ако въпреки разума двама души се харесат?
- Ще надделеят себе си в името на работата, на голямата цел в живота си, която е по-скъпа...
- Ами ако не могат?
- Ех, щом са такива слабохарактерни, има едно средство...
- Какво?
- Много просто! Да удовлетворят влечението си! Десет дни са достатъчни да се наситят един на друг, да се убедят, че нищо не ги свързва, и да си тръгнат всеки по своя избран път!
- Как може? Браво! Що за нов морал?
- Не забравяйте, че това е последно средство за слабохарактерни! Колкото да не се самоубият...
- Не е ли опасна такава терапия? Двамата може да се влюбят и привържат. Полът е силно нещо! ”
Блага Димитрова, Отклонение

Александър Секулов
“КРАЯТ НА ЛЯТОТО Е звук.
Онзи звук, с който глухо свисти презрялата смокиня, преди да се разбие върху каменните плочи.
Краят на лятото е мирис на уморена и топла земя, която тръпне, преди зимният вятър да се понесе по нея с бесните си нозе.
Краят на лятото е сън, в който глухарчетата с далекогледи учудено се взират в теб и се молят да имаш кураж за още едно лято.
Краят на лятото е танц, в който сетивата ни се въртят из балната зала на сезона.
Краят на лятото - каква благословена ирония - все още е лято.”
Александър Секулов, Високите каменни хълмове

Georgi Gospodinov
“Човешките същества обичат да се прегръщат. Ако случайно срещнете оцеляло човешко същество, отваряте широко горните си крайници и леко го обгръщате. Добре е да задържите ръцете си така колкото може повече. На човешкото същество това ще му донесе голямо успокоение. Възможно е да се разплаче с бистра течност от очите. Човешките същества обичат да плачат. Не е страшно, не се умира от това.”
Георги Господинов, Физика на тъгата

Йордан Радичков
“Едно дърво стоеше самотно край пътя и много тъгуваше, че няма приятели. Наоколо бе пусто, по полето скитаха ветрове, но никой не се спираше при него, прелитаха птици, но нито една не се скриваше в клоните му, защото бе още голо. Наблизо минаваше река, ала и тя не се спря нито веднъж при дървото да си побъбрят. Реката бързаше да се събере с друга река, за да си приказват заедно из пътя, докато стигнат морето.

Минаваха и хора, разбира се, но те си отиваха по работата и никой не се спираше при дървото. Понякога то си мислеше, че е най-хубаво да може да тръгне на някъде. Но дърветата не могат да вървят, не могат да избягат дори и когато видят, че селяните идват с брадвите да ги секат.

Тъй беше до пролетта. Щом дойде пролетта, дървото се разлисти, тури си много хубава зелена шапка, но пак си стоеше самичко. Веднъж то видя, че един ястреб преследва врабче в небето. Врабчето пищеше и тъй като наоколо всичко бе голо, скри се в зеления клонак на дървото.

Дървото не се разсърди. Те си бъбриха през цялата нощ, а на другия ден птичката си направи гнездо и легна в него да мъти.

Един ден под дървото спря каруца. Селянинът разпрегна конете, тури им сено, а сам той легна да си поспи. Минаваха други селяни, видяха хубавата сянка под дървото и решиха и те да си починат от пътя. Насядаха и почнаха да си разказват истории, а дървото слушаше и му бе много приятно, че не е само. То стоеше и гледаше да разстила добре сянката си, да не би хората да кажат, че сянката не е хубава, и да си отидат.

Оттогава, който минеше по пътя, все спираше под хубавата сянка да си почине. Вярно е, че дървото не можеше да върви с хората по пътя, но нали из пътя им услужваше със сянката си!
Тъй дървото си спечели приятели и разбра, че за да има приятели, то трябва да им дава своята сянка.”
Йордан Радичков

29774 Bulgaria reads — 5670 members — last activity 7 hours, 50 min ago
Група за дискутиране на книги на български език.
year in books
Nedko H...
423 books | 53 friends

Yan Siy...
173 books | 66 friends

Rositsa
585 books | 93 friends

Carmen
355 books | 68 friends

Izabela...
706 books | 163 friends

Ekateri...
135 books | 186 friends

Anamika...
308 books | 60 friends

Lau
Lau
329 books | 163 friends

More friends…



Polls voted on by Iveta

Lists liked by Iveta