Iveta Dicheva

“- Какво наказание си избираш?
- Да помня.”
― Блага Димитрова, Лавина

“...Нещо обло ми кажи
нещо като
т р ъ г в а м е.”
― Георги Господинов, Балади и разпади

“КРАЯТ НА ЛЯТОТО Е звук.
Онзи звук, с който глухо свисти презрялата смокиня, преди да се разбие върху каменните плочи.
Краят на лятото е мирис на уморена и топла земя, която тръпне, преди зимният вятър да се понесе по нея с бесните си нозе.
Краят на лятото е сън, в който глухарчетата с далекогледи учудено се взират в теб и се молят да имаш кураж за още едно лято.
Краят на лятото е танц, в който сетивата ни се въртят из балната зала на сезона.
Краят на лятото - каква благословена ирония - все още е лято.”
― Александър Секулов, Високите каменни хълмове

“ - Не ме разбра, другарю! Ако въпреки разума двама души се харесат?
- Ще надделеят себе си в името на работата, на голямата цел в живота си, която е по-скъпа...
- Ами ако не могат?
- Ех, щом са такива слабохарактерни, има едно средство...
- Какво?
- Много просто! Да удовлетворят влечението си! Десет дни са достатъчни да се наситят един на друг, да се убедят, че нищо не ги свързва, и да си тръгнат всеки по своя избран път!
- Как може? Браво! Що за нов морал?
- Не забравяйте, че това е последно средство за слабохарактерни! Колкото да не се самоубият...
- Не е ли опасна такава терапия? Двамата може да се влюбят и привържат. Полът е силно нещо! ”
― Блага Димитрова, Отклонение