“САМОТЕН ОКОЛОСВЕТСКИ ПЪТЕШЕСТВЕНИК прекъснал обиколката си от тъга.
Носталгия по тесните хоризонти на родното стегнали слепоочията и героичните му усилия секнали.
Така човек винаги мечтае да обиколи сърцето си и то да му се стори свят за завладяване.
А винаги е обречен да живее в центъра му и да се чувства като затворник.
Сърцето - крепост, която не даваш на врага и която не можеш да напуснеш.”
― Високите каменни хълмове
Носталгия по тесните хоризонти на родното стегнали слепоочията и героичните му усилия секнали.
Така човек винаги мечтае да обиколи сърцето си и то да му се стори свят за завладяване.
А винаги е обречен да живее в центъра му и да се чувства като затворник.
Сърцето - крепост, която не даваш на врага и която не можеш да напуснеш.”
― Високите каменни хълмове
“ - Не ме разбра, другарю! Ако въпреки разума двама души се харесат?
- Ще надделеят себе си в името на работата, на голямата цел в живота си, която е по-скъпа...
- Ами ако не могат?
- Ех, щом са такива слабохарактерни, има едно средство...
- Какво?
- Много просто! Да удовлетворят влечението си! Десет дни са достатъчни да се наситят един на друг, да се убедят, че нищо не ги свързва, и да си тръгнат всеки по своя избран път!
- Как може? Браво! Що за нов морал?
- Не забравяйте, че това е последно средство за слабохарактерни! Колкото да не се самоубият...
- Не е ли опасна такава терапия? Двамата може да се влюбят и привържат. Полът е силно нещо! ”
― Отклонение
- Ще надделеят себе си в името на работата, на голямата цел в живота си, която е по-скъпа...
- Ами ако не могат?
- Ех, щом са такива слабохарактерни, има едно средство...
- Какво?
- Много просто! Да удовлетворят влечението си! Десет дни са достатъчни да се наситят един на друг, да се убедят, че нищо не ги свързва, и да си тръгнат всеки по своя избран път!
- Как може? Браво! Що за нов морал?
- Не забравяйте, че това е последно средство за слабохарактерни! Колкото да не се самоубият...
- Не е ли опасна такава терапия? Двамата може да се влюбят и привържат. Полът е силно нещо! ”
― Отклонение
“КРАЯТ НА ЛЯТОТО Е звук.
Онзи звук, с който глухо свисти презрялата смокиня, преди да се разбие върху каменните плочи.
Краят на лятото е мирис на уморена и топла земя, която тръпне, преди зимният вятър да се понесе по нея с бесните си нозе.
Краят на лятото е сън, в който глухарчетата с далекогледи учудено се взират в теб и се молят да имаш кураж за още едно лято.
Краят на лятото е танц, в който сетивата ни се въртят из балната зала на сезона.
Краят на лятото - каква благословена ирония - все още е лято.”
― Високите каменни хълмове
Онзи звук, с който глухо свисти презрялата смокиня, преди да се разбие върху каменните плочи.
Краят на лятото е мирис на уморена и топла земя, която тръпне, преди зимният вятър да се понесе по нея с бесните си нозе.
Краят на лятото е сън, в който глухарчетата с далекогледи учудено се взират в теб и се молят да имаш кураж за още едно лято.
Краят на лятото е танц, в който сетивата ни се въртят из балната зала на сезона.
Краят на лятото - каква благословена ирония - все още е лято.”
― Високите каменни хълмове
“Човешките същества обичат да се прегръщат. Ако случайно срещнете оцеляло човешко същество, отваряте широко горните си крайници и леко го обгръщате. Добре е да задържите ръцете си така колкото може повече. На човешкото същество това ще му донесе голямо успокоение. Възможно е да се разплаче с бистра течност от очите. Човешките същества обичат да плачат. Не е страшно, не се умира от това.”
― Физика на тъгата
― Физика на тъгата
“Едно дърво стоеше самотно край пътя и много тъгуваше, че няма приятели. Наоколо бе пусто, по полето скитаха ветрове, но никой не се спираше при него, прелитаха птици, но нито една не се скриваше в клоните му, защото бе още голо. Наблизо минаваше река, ала и тя не се спря нито веднъж при дървото да си побъбрят. Реката бързаше да се събере с друга река, за да си приказват заедно из пътя, докато стигнат морето.
Минаваха и хора, разбира се, но те си отиваха по работата и никой не се спираше при дървото. Понякога то си мислеше, че е най-хубаво да може да тръгне на някъде. Но дърветата не могат да вървят, не могат да избягат дори и когато видят, че селяните идват с брадвите да ги секат.
Тъй беше до пролетта. Щом дойде пролетта, дървото се разлисти, тури си много хубава зелена шапка, но пак си стоеше самичко. Веднъж то видя, че един ястреб преследва врабче в небето. Врабчето пищеше и тъй като наоколо всичко бе голо, скри се в зеления клонак на дървото.
Дървото не се разсърди. Те си бъбриха през цялата нощ, а на другия ден птичката си направи гнездо и легна в него да мъти.
Един ден под дървото спря каруца. Селянинът разпрегна конете, тури им сено, а сам той легна да си поспи. Минаваха други селяни, видяха хубавата сянка под дървото и решиха и те да си починат от пътя. Насядаха и почнаха да си разказват истории, а дървото слушаше и му бе много приятно, че не е само. То стоеше и гледаше да разстила добре сянката си, да не би хората да кажат, че сянката не е хубава, и да си отидат.
Оттогава, който минеше по пътя, все спираше под хубавата сянка да си почине. Вярно е, че дървото не можеше да върви с хората по пътя, но нали из пътя им услужваше със сянката си!
Тъй дървото си спечели приятели и разбра, че за да има приятели, то трябва да им дава своята сянка.”
―
Минаваха и хора, разбира се, но те си отиваха по работата и никой не се спираше при дървото. Понякога то си мислеше, че е най-хубаво да може да тръгне на някъде. Но дърветата не могат да вървят, не могат да избягат дори и когато видят, че селяните идват с брадвите да ги секат.
Тъй беше до пролетта. Щом дойде пролетта, дървото се разлисти, тури си много хубава зелена шапка, но пак си стоеше самичко. Веднъж то видя, че един ястреб преследва врабче в небето. Врабчето пищеше и тъй като наоколо всичко бе голо, скри се в зеления клонак на дървото.
Дървото не се разсърди. Те си бъбриха през цялата нощ, а на другия ден птичката си направи гнездо и легна в него да мъти.
Един ден под дървото спря каруца. Селянинът разпрегна конете, тури им сено, а сам той легна да си поспи. Минаваха други селяни, видяха хубавата сянка под дървото и решиха и те да си починат от пътя. Насядаха и почнаха да си разказват истории, а дървото слушаше и му бе много приятно, че не е само. То стоеше и гледаше да разстила добре сянката си, да не би хората да кажат, че сянката не е хубава, и да си отидат.
Оттогава, който минеше по пътя, все спираше под хубавата сянка да си почине. Вярно е, че дървото не можеше да върви с хората по пътя, но нали из пътя им услужваше със сянката си!
Тъй дървото си спечели приятели и разбра, че за да има приятели, то трябва да им дава своята сянка.”
―
Bulgaria reads
— 5670 members
— last activity 7 hours, 50 min ago
Група за дискутиране на книги на български език.
Iveta’s 2025 Year in Books
Take a look at Iveta’s Year in Books, including some fun facts about their reading.
More friends…
Favorite Genres
Polls voted on by Iveta
Lists liked by Iveta












































