Cveti > Cveti's Quotes

“Защото в миналото нищо не е безвъзвратно загубено, а всичко е завинаги съхранено”
― Viktor E. Frankl, Man's Search for Meaning

“Винаги е по-сигурно да приемеш всеки шанс, който ти се предложи, и да импровизираш, за да се напаснеш към него, отколкото да имаш добре обмислен план и да чакаш възможност, за да го приложиш.”
― Thomas Hardy , Far From the Madding Crowd

“И все пак, едно е да го преживееш, съвсем друго - да го превъзмогнеш.”
― Дона Тарт, The Secret History

“...нали болката е именно онази, която най-често ни напомня за Аз-а? Ужасно е, когато като дете разбереш, че си нещо съвсем отделно от всичко останало на света, че никой друг и нищо друго не изпитва болка от изгорения език или ожулените колене, че нашите болки и страдания са си само наши. Става още по-ужасно, когато пораснем и разберем, че няма същество, независимо от силата на любовта ни към него, което истински да ни разбере.”
― Дона Тарт, The Secret History

“Три часът. В три винаги е твърде късно или твърде рано за всичко, което ти се ще да сториш. Особен момент от следобеда. А днес е непоносим.”
― Jean-Paul Sartre, Nausea

“Не, животът невинаги се развива така, както очакваш. И понякога в него няма никаква логика. Единственото, което трябва да проумееш, е как да го живееш.”
― Patrick Ness, More Than This

“Now all you can do is wait. It must be hard for you, but there is a right time for everything. Like the ebb and flow of tides. No one can do anything to change them. When it is time to wait, you must wait.”
― Haruki Murakami , The Wind-Up Bird Chronicle

“Забравяй! Забравяй! Забравяй! Иначе не можеш да съществуваш...”
― Атанас Далчев

“В този свят всичко е предварително простено, следователно - цинично позволено.”
― Milan Kundera, The Unbearable Lightness of Being

“Наистина спомнянето е по-пълно преживяване, разширено от опита, изострено от липсата, обогатено от въображението.”
― Блага Димитрова, Отклонение

“Ръката му все още пълзеше между зюмбюлите, щеше му се пак да ги види, но нямаше сили да се дигне, можа само да поднесе пръсти до лицето си и дълго да поема така синия дъх, останал по тях... Изведнъж целият небосвод стана зюмбюлен. Зюмбюлен от край до край. Лъскав и дъхав. Бе му драго на стария, че вижда това, и мъчно му бе, че го вижда самичък - нямаше на кого да го покаже... Нямаше ги всички ония, на които би искал да покаже сега зюмбюленото небе, тъй както нямаше да ги има и за златото му.”
― Генчо Стоев, Цената на златото

“И какво от това, че веднъж самотата ми каза:
"Тя е красивата брадва, която опитваш на пръста..."
Докато се стопя като малката бучица захар,
ще излизам с фенера в нощта да те търся.

Аз ще падна в калта - но в ръката със цвете.
А когато смъртта с безмоторната своя машина ме вземе,
ще те чакам на последния етаж на небето...
И оттам ще решиме накъде да поемем.”
― Борис Христов, Вечерен тромпет. Честен кръст

“Малцина са тези, които истински обичам, а още по-малко тези, които уважавам. Колкото повече опознавам света, толкова по-разочарована оставам. Всеки ден затвърждава у мен убеждението, колко несъвършен е човешкия характер и колко измамни са достойнството и здравият разум.”
― Джейн Остин, Pride and Prejudice

“През деня успявах да победя тая мисъл, нощем тя ме побеждаваше. Сега беше вечер и не можех да определя кое беше по-силно - дали радостта, че имам мига, или страхът, че човек не може да има нищо.”
― Антон Дончев, Време разделно