Nedyo Tenev > Nedyo's Quotes

“Може би човек започва да остарява от онзи миг, когато вместо да ритне една топка, я подава с ръка”
― Лиляна Михайлова, Жени

“Защо това, което ни носят годините не личи, а това, което ни отнемат е толкова очевидно!”
― Лиляна Михайлова, Неизчезващите

“Снимките могат да възвръщат отделни спомени, а музиката възвръща пред човека целия му живот, преживян и отминал безвъзвратно.
из разказа "Учителката по музика”
― Лиляна Михайлова, Жени

“Защо като кажем "любов", непременно си представяме двамата млади и хубави? Ако е здрав, до края на живота си човекът остава способен на всичко: да чака, да плаче, да пише писма, да се смее, да се радва на чаша чисто вино ... Защо тогава му отричаме способността да обича?”
― Лиляна Михайлова, Неизчезващите

“И най-малкият, вместо да е мил, добър и храбър, бил по-гаден и от някой, когото сигурно ще срещнеш само в месец, състоящ се изцяло от понеделници…”
― Тери Пратчет, Dragons at Crumbling Castle: And Other Stories

“Ангуа се замисли. Познаваше този синдром. Всички те твърдяха, че си търсят сродна душа и другар в живота, но рано или късно нещата опираха до кожа, гладка като коприна и гръдна обиколка, достойна за стадо крави.”
― Тери Пратчет, Jingo

“Хм... Косата му горе се поразреждаше. няма съмнение,че челото му заема нови територии. Вярно, така има по- малко коса за сресване, но пък повече лице за миене..
Сам Ваймс от "Глинени крака" на Тери Пратчет”
― Terry Pratchett

“Светлината мисли, че е по-бърза от всичко, но греши. Без значение колко бързо пътува тя, тъмнината винаги е там първа и я чака.”
― Тери Пратчет

“...а добре известно е, че жизненонеобходима съставка на успеха е да не знаеш, че това, което се опитваш да направиш, не може да бъде направено. Човек, който даже не подозира за възможността за неуспех, може да се окаже градивният камък по пътя на колелото на историята.”
― сър Тери Пратчет, "Еманципирана магия"

“I love my job. I love the pay!
~I love it more and more each day.
~I love my boss, he is the best!
~I love his boss and all the rest.

~I love my office and its location. I hate to have to go on vacation.
~I love my furniture, drab and grey, and piles of paper that grow each day!
~I think my job is swell, there's nothing else I love so well.
~I love to work among my peers, I love their leers, and jeers, and sneers.
~I love my computer and its software; I hug it often though it won't care.
~I love each program and every file, I'd love them more if they worked a while.

~I'm happy to be here. I am. I am.
~I'm the happiest slave of the Firm, I am.
~I love this work. I love these chores.
~I love the meetings with deadly bores.
~I love my job - I'll say it again - I even love those friendly men.
~Those friendly men who've come today, in clean white coats to take me away!!!!!”
― Dr. Suess

“Между банкер и мошеник имаше разлика, наистина имаше, макар да беше много, ама съвсем мъничка...”
― Terry Pratchett

“It is said that your life flashes before your eyes just before you die. That is true, it's called Life.”
― Terry Pratchett, The Last Continent

“Some humans would do anything to see if it was possible to do it. If you put a large switch in some cave somewhere, with a sign on it saying 'End-of-the-World Switch. PLEASE DO NOT TOUCH', the paint wouldn't even have time to dry.”
― Terry Pratchett, Thief of Time

“Time is a drug. Too much of it kills you.”
― Terry Pratchett, Small Gods

“Wisdom comes from experience. Experience is often a result of lack of wisdom.”
― Terry Pratchett

“Light thinks it travels faster than anything but it is wrong. No matter how fast light travels, it finds the darkness has always got there first, and is waiting for it.”
― Terry Pratchett, Reaper Man

“No! Please! I'll tell you whatever you want to know!" the man yelled.
"Really?" said Vimes. "What's the orbital velocity of the moon?"
"What?"
"Oh, you'd like something simpler?”
― Terry Pratchett, Night Watch

“Real stupidity beats artificial intelligence every time.”
― Terry Pratchett, Hogfather

“There is a rumour going around that I have found God. I think this is unlikely because I have enough difficulty finding my keys, and there is empirical evidence that they exist.”
― Terry Pratchett

“All right," said Susan. "I'm not stupid. You're saying humans need... fantasies to make life bearable."

REALLY? AS IF IT WAS SOME KIND OF PINK PILL? NO. HUMANS NEED FANTASY TO BE HUMAN. TO BE THE PLACE WHERE THE FALLING ANGEL MEETS THE RISING APE.

"Tooth fairies? Hogfathers? Little—"

YES. AS PRACTICE. YOU HAVE TO START OUT LEARNING TO BELIEVE THE LITTLE LIES.

"So we can believe the big ones?"

YES. JUSTICE. MERCY. DUTY. THAT SORT OF THING.

"They're not the same at all!"

YOU THINK SO? THEN TAKE THE UNIVERSE AND GRIND IT DOWN TO THE FINEST POWDER AND SIEVE IT THROUGH THE FINEST SIEVE AND THEN SHOW ME ONE ATOM OF JUSTICE, ONE MOLECULE OF MERCY. AND YET—Death waved a hand. AND YET YOU ACT AS IF THERE IS SOME IDEAL ORDER IN THE WORLD, AS IF THERE IS SOME...SOME RIGHTNESS IN THE UNIVERSE BY WHICH IT MAY BE JUDGED.

"Yes, but people have got to believe that, or what's the point—"

MY POINT EXACTLY.”
― Terry Pratchett, Hogfather

“Конят стигна върха на могилата и спря. Димитър усети с коленете си как по топлите му хълбоци пробягаха тръпки, сякаш животното се канеше да нагази вода. Димитър вдигна глава. Долу, безкрайна и синя като море – се полюшваше ръжта. Той още не беше виждал морето, но я оприличи на него. Сега за пръв път видя, че сутрин ръжта е синя. Мъхестите й стъбла сякаш бяха оплели нощта в себе си и не я пущаха да се откъсне.”
― Младен Денев, Синя ръж

“Тоя непознат вятър можеше да обърка всичко. Още преди да се смъкне от балкана, където всъщност се раждаше, още преди да поеме над Дунава, времето омекваше някак особено, над отмалялата земя затрептяваше омара, а шофьорите от бетонния център започваха лудо да гонят изкаляните си самосвали. Този вятър се наричаше фьон. Неговата измамна сила караше възрастните да се усещат млади, а младите - възрастни...”
― Младен Денев

“Земята е голямо нещо. През април земята на млада невеста ми прилича. Пускаш различни семена в браздите й, а пък тя ти ги връща на цветове... Аз много обичам да посея нещо и да накарам земята да ми дава сетне цветове - жълти, червени и всякакви...”
― Младен Денев

“Мисля, че всички хора обичат да разчитат задраскани думи, особено ако тези думи са в писмо. Тъкмо затова, когато искам да кажа нещо важно в писмата си, аз непременно го задрасквам...”
― Младен Денев

“Те вярваха в него. Бяха видели яхтените му мокасини, бяха изслушали историята му и в сърцата и умовете си бяха взели решението да пренебрегнат оборващите доказателства и да си представят нещо по-голямо и безкрайно по-красиво от очевидното.”
― Rachel Joyce, The Unlikely Pilgrimage of Harold Fry

“На Нелсън англичаните му харесали. Те били склонни често да се извиняват, което било напълно разбираемо предвид историческото им наследство и престъпленията на предците им.”
― Terry Pratchett, The Long Earth

“Когато сутрин ставаш, помисли каква безценна привилегия имаш - да си жив, да милиш, да се наслаждаваш, да обичаш. /Марк Аврелий/”
― Terry Pratchett, The Long Earth

“Хората се преселват, защото са изтощени от безпокойство. Заради разяждащото чувство, че колкото и да работят, усилията им няма да бъдат възнаградени, че това, което ще изградят за година, други ще разрушат за ден. Заради усещането, че бъдеще няма, че те може да оцелеят, но не и децата им. Заради съмнението им, че нищо няма да се промени, че щастието и благополучието са възможни само другаде.”
― Yann Martel, Life of Pi

“Невидимите игри са като Олимпийските, само че всички участници са невидими. Може да се каже, че няма голям зрителски интерес.”
― Fredrik Backman

“Et comme j’essayais de lui expliquer ce que c’était que ces mariages, je sentis quelque chose de frais et de fin peser légèrement sur mon épaule. C’était sa tête alourdie de sommeil qui s’appuyait contre moi avec un joli froissement de rubans, de dentelles et de cheveux ondés. Elle resta ainsi sans bouger jusqu’au moment où les astres du ciel pâlirent, effacés par le jour qui montait. Moi, je la regardais dormir, un peu troublé au fond de mon être, mais saintement protégé par cette claire nuit qui ne m’a jamais donné que de belles pensées. Autour de nous, les étoiles continuaient leur marche silencieuse, dociles comme un grand troupeau ; et par moments je me figurais qu’une de ces étoiles, la plus fine, la plus brillante ayant perdu sa route, était venue se poser sur mon épaule pour dormir..”
― Alphonse Daudet, Lettres de mon moulin