Илия Димитров > Илия's Quotes

“Раят
е винаги другаде
в рая
са винаги другите
другаде
раят е другаде
друг
ад
е”
― Георги Господинов, Балади и разпади

“Не пиеше, не ходеше за риба, не се друсаше, не пушеше, не се млатеше по футболни мачове, не беше педал, не беше тъп, не беше егоистичен и надут. Изобщо Маркуча, за разлика от нас, беше образцово копеле, естет.”
― Момчил Николов, Горният етаж

“- ... знаеш ли...ако един ден спреш да ме разсмиваш, ще те напусна
- и ще търсиш някой друг смешник?
- не, просто ще те напусна.”
― Захари Карабашлиев, 18% Gray

“Задушавам се от тъга.

Гледам дълго тъмния таван, после се търкулвам там, където спеше тя допреди девет нощи. Сгърчвам се в един почти двуметров ембрион и затискам с тяло сърцето си. То е като котарака на съседите - не разбира от дума. Още не разбира, че я няма. Сърцето е животно.”
― Захари Карабашлиев, 18% Gray

“...сякаш точно пропъдените идеи оформят живота ни повече, отколкото тези, на които даваме шанс..”
― Захари Карабашлиев, Кратка история на самолета

“България ми липсваше повече отпреди ...
- Дядо - питах го понякога по телефона, - какво ядеш?
- Диня със сирене ...
- Дядо, какво пиеш?
- Айрян.
- Хубав ли е ?
- Най-хубавият.
- Дядо, какво виждаш - ей сега, точно в тоя миг?
- Баира над къщата. Липите са побелели. Вятърът им е обърнал листата. Ще вали.
Знаех, че нарочно ме дразни, че нарочно сипва сол в раните, но все така не спирах да разпитвам. Само за миг да можех да му взема очите, само за миг да можех да му открадна езика - щях да се натъпча с хляб и сирене, да пресуша шест кратунки с кладенчова вода, да се напълня с баири, с поля и реки.”
― Miroslav Penkov, East of the West: A Country in Stories

“Защото единственото абсолютно сигурно хубаво нещо на този свят е хубавото нещо, което вече ни се е случило, но точно поради това "вече" е безвъзвратно изгубено.”
― Радослав Парушев, Отвътре

“...Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
ти вече си удобен за разпятие.”
― Добромир Тонев, Събрано: стихотворения, фрагменти, шаржове

“Щом земното привличане е принцип -
все птиците ли ще са изключение?”
― Добромир Тонев, Събрано: стихотворения, фрагменти, шаржове

“Мъжете се влюбват не в нас,а в собствения си образ,който отриват в нашите очи.Може би затова новата позната им е по-интересна.Могат да я удивят,да се представят други,да се обновят.После,щом и тя ги опознае,им става неинтересна и бягат при друга.Всъщност те бягат от себе си..”
― blaga dimitrova

“...сърцето понякога като прасе квичи, заковано в тясната кочина на гърдите...”
― Тома Марков, LUIZZA HUT

“и старите, и младите -
ужасно не разбират,
не могат
и да проумеят
за кого плачем.
И се разкъсваме
в душите си.”
― Иван Бързаков

“И ти, завод, се мъчиш
пак отгоре
да трупаш дим и сажди
пласт след пласт.
Напразно! Ти ни учи да се борим –
ще снемем ние
слънцето при нас.
Завод, притиснал с мъка
толкоз хора
с осаждени от черен труд
лица,
едно сърце във тебе неуморно
пулсира с хиляди сърца.
"Завод”
― Никола Вапцаров, Моторни песни

“Стани и си иди и не се връщай,
отричай, ако ти напомням с нещо,
отричай, че сме се обичали,
и няма да ти бъде тъжно.

Ще изгладя с устни от леглото
отпечатъка на твоето тяло -
все едно че те е нямало,
и няма да ми бъде тъжно.

Ще избърша от огледалото
нашите прегърнати отражения -
все едно, че ни е нямало,
и няма да ни бъде тъжно.

Стани и си иди, и не се връщай.”
― Стефан Цанев

“Създадох ви, защото толкова умея. Това е най-доброто, на което съм способен.”
― Etgar Keret, פתאום דפיקה בדלת

“ПОНЯКОГА ПО-МНОГО СЕ ОБИЧАХМЕ...


Понякога по-много се обичахме,
понякога по-малко, а понякога,
когато ти заплакваше в ръцете ми,
живота ми приличаше на щастие.
Луната мълчаливо ни преследваше.
Рисуваше телата ни по пясъка.
Ний правехме какво ли не - понякога
наистина приличахме на влюбени.
Но пясъка изтече от косите ни
и се завърна помежду ни въздуха.
Естествено е във такива случаи
усмивката ми малко да е стъклена.
Естествено е във такива случаи
усмивката ми малко да е стъклена.
Естествено е да потърся хората.
Да се разтворя в тяхното съчувствие.
Да им изплача болката си с някакво
забравено и скрито удоволствие...
(Аз мога да разплача и дърветата,
и птиците и бронзовите бюстове,
но докага ще ни сближава болката
и много ли е трудно да сме искрени?)
И затова ще се усмихна някак си.
Усмивката ми ще е малко стъклена.
Уплашено ще питам - и безмилостно
луната и дърветата, и себе си,
наистина ли ние бяхме влюбени?
Наистина ли ти си мойто щастие,
или в нощта приличаше на щастие?
Тогава ще напиша неочаквано
най-истинското си стихотворение,
най-хубавото... Като тебе
хубаво.

И толкова далечно - като теб.”
― Христо Фотев

“Ние скитаме по света,
обикаляме глобуса и не забелязваме,
че човекът, когото търсим, е застанал до нас,
чака трамвая, както го чакам и аз.”
― Стефан Цанев

“Варадине, запомни от дяда си три неща, предай ги и ти на внуците си, това да остане от мен на таз земя - стига ми. И тъй - не осъмвай, където си замръкнал, не умирай, дето си се родил, не пускай корени - не си дърво - за мъж и вятър няма граници. Угаждай на душичката си, каже ли - дай вино - дай и; каже ли - дай маслинка - дай и, не я насилвай, но не и ли даваш - въздържаността е вредна като прекаляването. И накрая - с политика и развалени жени (то е все едно) си нямай работа, развалата е заразителна, простаците са непобедими.”
― Стефан Цанев

“Господи, не искам да я видя мъртва!
Лъжеше. Себе си не искаме да видим ний мъртви. Защото подлото наше въображение ни набутва в ковчега на мястото на мъртвеца, своя изострен нос виждаме ний между цветята, ако пък и в чертите на мъртвеца прозират нашите наследствени черти, познати ни от огледалото, тогава пътя ни препречва мисълта, от която бягаме цял живот: че няма къде да избягаме от смъртта; на всяко чуждо погребение ние репетираме своята смърт, с някаква сладостна печал си представяме как плачат край ковчега ни, няма човек, който да не си го е представял, но няма и човек, който да не си е задавал страшния въпрос, по-страшен от смъртта: а как ще умра? Изведнъж, без да разбереш, че умираш /както казва Цезар: важното е да умреш бързо!/, без да имаш време да се простиш със света и с никого, или ще умираш бавно, мъчително и унизително, осъзнавайки, че умираш, прощавайки се сърцераздирателно с всичко на тази планета - кое е по-добре?”
― Стефан Цанев

“самотата е твърде естествена,
за да бъде понасяна леко”
― Георги Рупчев, Превъртане на световете

“един след друг напускам себе си,
един след друг се връщам при мене”
― Георги Рупчев, Превъртане на световете

“Ако не се отровим с оптимизъм,
ще надживеем
края на света.”
― Иван Цанев, Ранни стихотворения

“i have wiped your face off my face
ripped your shadow off my shadow
levelled the hills in you
turned your plains into hills
set your seasons at odds within you
turned all the ends of the world from you
wrapped the path of my life around you
my impenetrable my impossible path
now you just try to find me”
― Vasko Popa, Selected Poems