Илия Димитров

“Стани и си иди и не се връщай,
отричай, ако ти напомням с нещо,
отричай, че сме се обичали,
и няма да ти бъде тъжно.

Ще изгладя с устни от леглото
отпечатъка на твоето тяло -
все едно че те е нямало,
и няма да ми бъде тъжно.

Ще избърша от огледалото
нашите прегърнати отражения -
все едно, че ни е нямало,
и няма да ни бъде тъжно.

Стани и си иди, и не се връщай.”
― Стефан Цанев

“Варадине, запомни от дяда си три неща, предай ги и ти на внуците си, това да остане от мен на таз земя - стига ми. И тъй - не осъмвай, където си замръкнал, не умирай, дето си се родил, не пускай корени - не си дърво - за мъж и вятър няма граници. Угаждай на душичката си, каже ли - дай вино - дай и; каже ли - дай маслинка - дай и, не я насилвай, но не и ли даваш - въздържаността е вредна като прекаляването. И накрая - с политика и развалени жени (то е все едно) си нямай работа, развалата е заразителна, простаците са непобедими.”
― Стефан Цанев

“ПОНЯКОГА ПО-МНОГО СЕ ОБИЧАХМЕ...


Понякога по-много се обичахме,
понякога по-малко, а понякога,
когато ти заплакваше в ръцете ми,
живота ми приличаше на щастие.
Луната мълчаливо ни преследваше.
Рисуваше телата ни по пясъка.
Ний правехме какво ли не - понякога
наистина приличахме на влюбени.
Но пясъка изтече от косите ни
и се завърна помежду ни въздуха.
Естествено е във такива случаи
усмивката ми малко да е стъклена.
Естествено е във такива случаи
усмивката ми малко да е стъклена.
Естествено е да потърся хората.
Да се разтворя в тяхното съчувствие.
Да им изплача болката си с някакво
забравено и скрито удоволствие...
(Аз мога да разплача и дърветата,
и птиците и бронзовите бюстове,
но докага ще ни сближава болката
и много ли е трудно да сме искрени?)
И затова ще се усмихна някак си.
Усмивката ми ще е малко стъклена.
Уплашено ще питам - и безмилостно
луната и дърветата, и себе си,
наистина ли ние бяхме влюбени?
Наистина ли ти си мойто щастие,
или в нощта приличаше на щастие?
Тогава ще напиша неочаквано
най-истинското си стихотворение,
най-хубавото... Като тебе
хубаво.

И толкова далечно - като теб.”
― Христо Фотев

“И ти, завод, се мъчиш
пак отгоре
да трупаш дим и сажди
пласт след пласт.
Напразно! Ти ни учи да се борим –
ще снемем ние
слънцето при нас.
Завод, притиснал с мъка
толкоз хора
с осаждени от черен труд
лица,
едно сърце във тебе неуморно
пулсира с хиляди сърца.
"Завод”
― Никола Вапцаров, Моторни песни