Ани Спасова > Ани's Quotes

“Време минава, не ся ибава.”
― Милен Русков, Възвишение

“А време минава, не ся ибава и пет пари за теб не дава.”
― Милен Русков, Възвишение

“Турци избиват на сто души един, я има и толкова, я няма. А природа избива сички, рано или късно. И турци, и ерменци, и българи, и евреите биля, при цялата им хитрост. На нея хитрост не й минава. Сички тя избива без никакъв пропуск. И туй е същото нещо, кое и неспирно поражда живот, като оня здравец в Котел. Същото нещо! Колебай ся като махало – напред-назад, напред-назад. Както ся и человеческата мисъл колебай . Ту това ти ся види, ту обратно – онова. Оплел ся в двуликостта като пате в кълчища.”
― Милен Русков, Възвишение

“Най паче голямата тайна е, че народ не существува. Но те я крият, както ся в земята златото крие. А не я и знаят.”
― Милен Русков, Възвишение

“Глава человеку е боклучарник, какъвто втори няма. Но някой ще рече - там сред свинете и бисери ся намират! Да, и аз в туй вярвам. Трудно е само да ся разбере кое кое е.”
― Милен Русков, Възвишение

“Ти виж природата! Отвори широко очи, завърти се в кръг и я разгледай добре, бавно и продължително! Виж колко много дребни движения зад привидната ѝ неподвижност! Като притаена котка, като пробягваща сянка зад храстите. Само тя ще живее вечно. Само нейното впримчващо колело ще се върти завинаги.”
― Милен Русков, Thrown into Nature

“Той вървеше към автобусната спирка, където нямаше нито едно дърво - посивял като тротоара, тежък като нощ.
След стъпките му, направо върху асфалта, поникваха кестени.”
― Здравка Евтимова, Кръв от къртица

“Аз се запознах с Борис под кестените в училищния двор в Радомир, където бях учителка по английски за първа година и мислех, че светът - това са учениците от трети В курс...
Борис ми се обаждаше понякога - това бяха дни, когато цъфтяха кестени и идваха птици от юг. Аз цъфтях при моите класове в техникума, вече знаех, че те не са целият свят - парите бяха целият свят, а аз ги нямах.”
― Здравка Евтимова, Кръв от къртица

“Ей богу, понякога си мисля, че ако някой ден хората престанат да купуват всички неща, от които в действителност нямат никаква нужда, на света ще останат само земеделците, шепа занаятчии и грамадни тълпи напълно безполезни скитници. Ще останат също и медиците, винаги. Ще останат и войниците, за да прогонват скитниците. Ще останат и хората на краля – няма да се мине без тях. А после отново всичко ще започне малко по малко да става като сега. Кръговрат.
Между другото природата също ще остане през цялото време. Ако пък случайно си промени намеренията, накрая ще остане само тя.”
― Милен Русков, Thrown into Nature

“Раят
е винаги другаде
в рая
са винаги другите
другаде
раят е другаде
друг
ад
е”
― Георги Господинов, Балади и разпади

“Преди да стане дума за храна,
ти слагаш малко столче пред
библиотеката.
И пипаш томовете на класиците - като жена,
която си избира дреха.
И ми говориш с глас, подвързан с кадифе.
И драскаш с нокът листите, и сякаш подчертаваш -
изгубен стих, пропаднало небе...
И светиш цялата. И столът ти се
олюлява.
Ти пазиш равновесие с единствен гласен звук
и ми приличаш на изящна
христоматия.
И може би защото моя книга няма тук,
ти ми постилаш цялата поанта на косата си.
И рециталът продължава с часове.
Аз вече помня наизуст ръцете ти с изчезналия пръстен.
И вниквам в смисъла на най-
прозрачното перде
и в буквите къпинови, които Бог по кожата ти пръска.
Тогава може би аз - страшно
прегладнял,
долавям римите на първата препечена филия.
И нелогично свързвам хляб с кристал.
Кристалът - с вечерта, която трябва да изпия.
Докато продължавам тази книжна светлина,
аз се надявам лампата да не живее вечно.
Да спре сърцето й. И бавната жена
да се стопи - като кристалче захар в капка млечна.
Но гледам как библиотеката върви към мен
и как от книгите й падат междуметия.
И как една метафора - с поглед замъглен -
ми сваля дрехите, за да ми прочете небето.
И повече не мога да вечерям този глад.
Сервизите и приборите са отчаяни, но знаят -
класиците са писали за всичко в този свят.
Но в другия си ти. И тази стая.”
― Николай Милчев

“БИЖУТЕР

Ръкопляскам на дивите ягоди... Пея им...
После с тях ти рисувам едно колие.
Ако бях бижутер в магазин за мистерии,
щях да викна сърна да продава небе.

Ако бях бижутер, щях да имам поклонници –
много шипки и праскови, и светлина...
Две изящни врабчета – диаманти сред клоните,
и велико отсъствие на жена.

Ако бях бижутер, щях да кажа на думите
да отидат при друг бижутер.
И да гледам реката – тази църква на рибите,
пълна с блясък и сватбен хайвер.”
― Николай Милчев

“Щом службата вечерна върви към своя залез,
сто сини минзухара кандилата си палят.

из "Есенна църква”
― Николай Милчев, Тънък дъжд

“Светлина

Мъничка ваза с една пшеничка.
Вечерна стая ... Това е всичко.

И без светулки, и без поети
въздухът ляга, покълва и свети.”
― Николай Милчев, Само рисунки

“ЛЮБОВНО

Мирише непростимо на цветя.
И непростимо никъде те няма.
Не ми се диша. Никаква пчела.
И никаква раздяла по-голяма.

Ако те видя, ще е може би.
А може би е само част от нищо.
Мирише непростимо на върби,
които като всичко са излишни.”
― Николай Милчев

“Колко кутии
зелен тебешир
трябват за двора,
потънал в чемшир?
...
Дворът е хубав,
защото пътека
води направо
в къщата мека.
Тя се разтапя
от радост и тича ...
Господи, всичко
на мама прилича!”
― Николай Милчев, Мокра светлина