Ани Спасова

“ЛЮБОВНО

Мирише непростимо на цветя.
И непростимо никъде те няма.
Не ми се диша. Никаква пчела.
И никаква раздяла по-голяма.

Ако те видя, ще е може би.
А може би е само част от нищо.
Мирише непростимо на върби,
които като всичко са излишни.”
― Николай Милчев

“БИЖУТЕР

Ръкопляскам на дивите ягоди... Пея им...
После с тях ти рисувам едно колие.
Ако бях бижутер в магазин за мистерии,
щях да викна сърна да продава небе.

Ако бях бижутер, щях да имам поклонници –
много шипки и праскови, и светлина...
Две изящни врабчета – диаманти сред клоните,
и велико отсъствие на жена.

Ако бях бижутер, щях да кажа на думите
да отидат при друг бижутер.
И да гледам реката – тази църква на рибите,
пълна с блясък и сватбен хайвер.”
― Николай Милчев

“Колко кутии
зелен тебешир
трябват за двора,
потънал в чемшир?
...
Дворът е хубав,
защото пътека
води направо
в къщата мека.
Тя се разтапя
от радост и тича ...
Господи, всичко
на мама прилича!”
― Николай Милчев, Мокра светлина

“Той вървеше към автобусната спирка, където нямаше нито едно дърво - посивял като тротоара, тежък като нощ.
След стъпките му, направо върху асфалта, поникваха кестени.”
― Здравка Евтимова, Кръв от къртица