Ани Спасова

“ЛЮБОВНО

Мирише непростимо на цветя.
И непростимо никъде те няма.
Не ми се диша. Никаква пчела.
И никаква раздяла по-голяма.

Ако те видя, ще е може би.
А може би е само част от нищо.
Мирише непростимо на върби,
които като всичко са излишни.”
― Николай Милчев

“Колко кутии
зелен тебешир
трябват за двора,
потънал в чемшир?
...
Дворът е хубав,
защото пътека
води направо
в къщата мека.
Тя се разтапя
от радост и тича ...
Господи, всичко
на мама прилича!”
― Николай Милчев, Мокра светлина

“Турци избиват на сто души един, я има и толкова, я няма. А природа избива сички, рано или късно. И турци, и ерменци, и българи, и евреите биля, при цялата им хитрост. На нея хитрост не й минава. Сички тя избива без никакъв пропуск. И туй е същото нещо, кое и неспирно поражда живот, като оня здравец в Котел. Същото нещо! Колебай ся като махало – напред-назад, напред-назад. Както ся и человеческата мисъл колебай . Ту това ти ся види, ту обратно – онова. Оплел ся в двуликостта като пате в кълчища.”
― Милен Русков, Възвишение

“Аз се запознах с Борис под кестените в училищния двор в Радомир, където бях учителка по английски за първа година и мислех, че светът - това са учениците от трети В курс...
Борис ми се обаждаше понякога - това бяха дни, когато цъфтяха кестени и идваха птици от юг. Аз цъфтях при моите класове в техникума, вече знаех, че те не са целият свят - парите бяха целият свят, а аз ги нямах.”
― Здравка Евтимова, Кръв от къртица