Ани Спасова

“Турци избиват на сто души един, я има и толкова, я няма. А природа избива сички, рано или късно. И турци, и ерменци, и българи, и евреите биля, при цялата им хитрост. На нея хитрост не й минава. Сички тя избива без никакъв пропуск. И туй е същото нещо, кое и неспирно поражда живот, като оня здравец в Котел. Същото нещо! Колебай ся като махало – напред-назад, напред-назад. Както ся и человеческата мисъл колебай . Ту това ти ся види, ту обратно – онова. Оплел ся в двуликостта като пате в кълчища.”
― Милен Русков, Възвишение

“Той вървеше към автобусната спирка, където нямаше нито едно дърво - посивял като тротоара, тежък като нощ.
След стъпките му, направо върху асфалта, поникваха кестени.”
― Здравка Евтимова, Кръв от къртица

“Раят
е винаги другаде
в рая
са винаги другите
другаде
раят е другаде
друг
ад
е”
― Георги Господинов, Балади и разпади

“ЛЮБОВНО

Мирише непростимо на цветя.
И непростимо никъде те няма.
Не ми се диша. Никаква пчела.
И никаква раздяла по-голяма.

Ако те видя, ще е може би.
А може би е само част от нищо.
Мирише непростимо на върби,
които като всичко са излишни.”
― Николай Милчев